Народно поверие казва, че тази вечер за последно преди Коледа се яде блажно, а домакинята трябва добре да скрие лъжицата, с която е готвила. Причина за това е така наречените Коледни Заговезни, които са тази вечер и от утре трябва да се яде само постно до самото Рождество Христово на 25 декември. По принцип обичаят се изпълнява на 15 ноември, но тази година е с ден по-рано, защото 14-ти е сряда и така или иначе не е разрешено да се блажи. За тази вечер народът ни си е приготвял пълнена кокошка, гарнирана с кисело зеле и запечена на фурна. В допълнение на трапезата бабите ни са слагали пълнени чушки с боб, но приготвени с животинска мазнина. За десерт сервирали „тиквеник” т.е. тиквена баница с много счукани орехи в плънката. След като всичкото това изобилие било „омитано” от челядта, най-възрастната жена в семейството старателно измивала лъжицата, с която е сипвана животинската мазнина и с която се пържело и тайно я скривала така, че да не бъде намирана през следващите 40 дни, за да не се „омърси” никой с нея. Не се ползвала нито за сипване, нито за готвене в този период от време. Вярвало се, че така и изкушението, и злото ще бягат от обитателите на къщата. До Коледа не трябвало да се ядат нито месо, нито животински продукти – яйца, мляко,сирене, кашкавал, извара. Разрешено е да се ползва олио и вино, но не в сряда и петък, когато постът е по-строг. На Никулден обаче, в който и ден да се падне е била и е разрешена и рибата и виното. От утре не са богоугодни и венчавките. Те не са разрешени до Въведение Богородично, което е на 21 ноември, както и от Игнажден /20 декември/ до Богоявление, което народът нарича и Йордановден и го отбелязва на 6 януари.
