Днес почитаме Св. Апостол Андрей Първозвани – покровител на православието. Светецът е закрилник на Русия, Украйна, Шотландия, Сицилия, Гърция, Румъния, Амалфи и Луква – Малта и Прусия, рейнджърите от армията, моряците, рибарите, търговците на риба, плетачите на въжета.
Св. Апостол Андрей е брат на Св. Апостол Петър. Родени са в Галилейския град Бетсаида, намирал се тогава в Римската империя и се препитавали от рибарство. Св. Апостол Андрей бил свидетел на проповедите на Св. Йоан Кръстител на брега на р. Йордан, а след време на същото място станал първият Апостол, призован за ученик от Иисус Христос. След него бил повикан на апостолско служение и брат му Симон- Петър. Към двамата Спасителят отправил емблематичните слова:
” Вървете след Мене и ще ви направя ловци на човеци”. Св. Апостол Андрей следвал Учителя навсякъде, усвоил посланията му и станал свидетел на проповедите, чудесата, смъртта и Възкресението Му. След празника Петдесетница, когато всички Апостоли получили дарби за красноречие, езици, лекуване и възкресяване на мъртви и той започнал със свои привърженици да пътешества в древния свят, за да благовести христовото учение. По бреговете на Черно море, в Грузия, Абхазия, Осетия и Кримския полуостров проповядвал, изцерявал, поучавал и “уловил много човеци ” в нравствените послания на християнството за мир, свобода, любов към ближните, милосърдие и благост, обръщайки цели области и отделни населени места в религията, изцяло променила света. Преминал и през част от днешните български земи, слизайки от корабите, с които пътувал с последователите си и посявайки семената на Истината.
Стигнал до днешния гр.Киев, където на един хълм забил голям осветен кръст, предричайки християнизацията на тези земи. На същото място след векове бил построен величествен храм на негово име .
Св. Апостол Андрей извършил просветителка и проповедническа дейност и в тогавашните антични гръцки полиси под римска власт, като в гр. Византион( бъдещият Константинопол) обърнал много хора в Христовото учение чрез проповед, изцерения ,чудеса, търпение и благост към новопокръстените. Тук била основана и първата епископска катедра чрез ръкополагането във владишки сан на ученика му Стахий. По тази причина Константинополската Патриаршия го счита за покровител и на гръцките християни, и на всички народи, получили кръщение от нея ( включително българи, руси, сърби и власи). Светецът преживял по примера на събратята си Апостоли много трудности, изпитания, страдания и унижения в името на вярата. В един от цветущите гръцки полиси- Патра – семето на новото учение попаднало на много благодатна почва – почти всичките му жители били християнизирани. Но управителят на града – Егеат, връщайки се от Рим, където получил заповед от император Нерон за унищожаване на християните, ако не се върнат в езичество, повдигнал гонения срещу тях. Яростта му се удвоила, след като узнал, че християнството проникнало и в семейството му, увличайки съпругата му и скъпия му брат, за което обвинил светеца. След дълги увещания да се откаже от вярата си, съпроводени с оскърбления, Егеат осъдил светителя на кръстна смърт чрез завързване с въжета. Това разбунило духовете на жителите на Патра и в страха си градоначалникът сам се втурнал да свали от кръста 65 годишния благовестник на Христовото учение. Но Апостолът го посрещнал с думите: “Защо си дошъл, Егеате? Ако искаш да повярваш в Иисуса Христа, ще ти се отворят вратите на благодатта. Ако ли си дошъл да ме снемеш от кръста, то знай, че аз не желая това. Вече виждам моя Цар, вече Му се покланям, вече стоя пред Него. Но ми е жал за тебе. Погрижи се за своята душа, докато още не е късно!”
По заповедта на Егеат слугите започнали да отвързват апостола от кръста. Тогава св. Андрей, като вдигнал очи към небето, извикал: “Не допускай, Господи, да ме снемат от кръста и не ме лишавай от смърт, подобна на Твоята! Приеми ме с мир в Твоите вечни селения!”. Като казал това, апостолът предал Богу своя дух и лицето му просияло в небесна светлина. Християните погребали светия мъченик. След няколко дни Егеат се самоубил. Вдовицата и брат му до своята смърт посещавали гроба на апостола. Те служили усърдно на Бога и помагали на бедните.
При император Констанций (337-361 г.) мощите на св. Андрей Първозвани били пренесени в Цариград и били поставени в църквата “Св. Апостоли”. Но когато кръстоносците завладели Цариград те ги пренесли в италианския град Амалта. Това станало на 6 май 1208 г. Там те почиват и до сега. А честната глава на св. Андрей Първозвани била в Рим. През 1964 г. тя бе предадена от Римокатолическата църква на Цариградската патриаршия като дар в знак на възстановените добри отношения между двете църкви.
Само преди дни 25 ноември в Букурещ отвори врати грандиозна катедрала на името на Св. Ап. Андрей, изключително тачен в северната ни съседка. Чинът на освещението беше извършен от Вселенския Патриарх Вартоломей и Румънския Данаил. Поканени бяха всички православни патриарси и предстоятели, но нито един от тях не присъства на събитието поради конфликта между Вселенската и Московската Патриаршии, избухнал преди повече от месец заради спора за Украинската автокефалия, отразил се в отношенията между Поместните сестри – църкви. Българската Патриаршия също не изпрати свои представители в богослужението, като участие в него взе само Архимандрит д- р Виктор Мутафов, представител на БПЦ в Румъния.
Наташа Войкина
