Троен състав на Врачанския окръжен съд определи мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000 лева на обвиняемия А. П. Той е привлечен в качеството на обвиняем от Районна прокуратура – Враца, Териториално отделения – Бяла Слатина за това, че на 12.02.2024 г. в с. Габаре, обл. Враца, е причинил средна телесна повреда на Ш. М. от същото село и че на същата дата и място, в съучастие с непълнолетния И. И., е причинил лека телесна повреда на М. М., като двете деяния са извършени по хулигански подбуди. Въззивната съдебна инстанция измени наложената с определението на Районен съд – Бяла Слатина първоначална мярка „задържане под стража“. След като разгледа събраните до момента гласни и писмени доказателства и другите материали по делото, и изслуша страните, настоящата съдебна инстанция не сподели напълно доводите на първоинстанционния съд, както за наличието на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е обвинен, така и относно изводите, че съществува реална опасност той да се укрие или да извърши престъпление.

Едно от обвиненията срещу А. П. е за извършено тежко умишлено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.129, ал.1 от НК, а именно че по хулигански подбуди е причинил на Ш. М. временно разстройство на здравето, опасно за живота. От събраните по делото доказателства и главно от медицинското удостоверение от досъдебното производство, както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза изводите на вещите лица са за причинени на Ш. М. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, тоест – лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 от НК, а не средна такава по смисъла на чл.129, ал.1 от НК. Действително от събраните по делото гласни доказателства може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил част от деятелността, която се претендира, но причиненият вредоносен резултат на пострадалия Ш. М. не е описаният в постановлението за привличане на обвиняем. Затова и обоснованото предположение, че обвиняемият А. П. е извършил престъпленията, в които е обвинен не е с такъв висок интензитет, какъвто се изисква, за да е налице първата предпоставка на чл.63, ал.1 от НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия.

Съдът счете за неправилни и изводите на Районен съд – Бяла Слатина за наличието на другите две алтернативно предвидени в закона предпоставки. На А. П. е повдигнато обвинение на 13.03.2024 г. за престъпление, което се претендира да е извършено на 12.02.2024 г., тоест – един месец след датата на деянието. Обстоятелството, че от извършване на деянието до предприемане на процесуални мерки на принуда по отношение на него е изминал продължителен период от време и той не се е укрил, е достатъчно убедителна индиция, че няма намерение за укриване. Той има адресна регистрация. Пресилен се явява и изводът на първоинстанционния съд относно опасността от извършване на престъпление от страна на обвиняемия единствено с оглед тежестта на обществената опасност на деянията, за които е привлечен като обвиняем, данните от характеристичната му справка и справката за съдимост.

Действително А. П. е осъждан многократно, но след внимателен анализ на неговите осъждания, отразени в справка за съдимост, би могъл да се направи извод за настъпила давност на реабилитация по всички осъждания на основание чл. 88а от НК. Тоест – към настоящия момент обвиняемият не би следвало да се третира като осъждано лице, а данните за неговите предишни осъждания биха могли единствено да послужат, като характеристична справка. Лошите характеристични данни за едно лице обаче не са достатъчно силен и безспорен аргумент да бъде прието, че има опасност едно лице да извърши престъпление.

Водим от изложените съображения, тройният състав на Окръжен съд – Враца измени атакуваното определение на Районен съд – Бяла Слатина, тъй като счете, че най-адекватната мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия А. П. би била “парична гаранция”. Размерът на паричната гаранция бе определен с оглед обстоятелството, че обвиняемият е безработен и има три деца, за които следва да полага грижи. Съдът прие, че справедлив размер на паричната гаранция, която следва да се наложи, като мярка за неотклонение на обвиняемия А. П., е 1000 лева.

Определението на Окръжен съд – Враца е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.