Ремонтът на водопровода и канализацията на Враца е най-дългият и най-зле планиран проект в България и все още може да фалира общината за десетилетия напред.

 

Водният цикъл на Враца официално стана най-продължителният европейски проект в България. Новината от миналата седмица мина незабелязано, някак покрай останалите, но в кратко съобщение правителството реши да удължи срока за завършване на цикъла от юни 2018 г. на третото тримесечие на 2021 г.

генерал агрохимикали

 

Ако новата дата бъде спазена (а това е голямо “ако” предвид двукратното вече удължение), то от одобряването на договора през 2009 г. до завършването на изпълнението ще са минали 12 години. Единствените други два конкурента на този маратон са магистрала “Струма”, която до момента е в 7-та си година и жп линията Бургас – Пловдив.

 

Как е възможно, вероятно ще се запитате, подмяната на 70% от тръбите на един средноголям град и подмяната на довеждащ водопровод да отнеме толкова много време? Дори в държава като България, където сроковете са разтегливо понятие, 12 години са плашещо много. Отговорът е, че проектът на Враца беше направен, поръчан, възложен и изпълнен по най-лошия възможен начин. В него бяха преплетени конфликти на интереси, некадърност и административна безпомощност. Същата комбинация може да попречи на проекта да бъде завършен и този път.

 

Водният цикъл на Враца е толкова добра и пълна илюстрация на всичко най-лошо при еврофинансирането, че си заслужава да бъде описан детайлно.

 

Глава I: Да строим!

 

Проектът се състои от три етапа. Първият и вторият са за ремонт и подмяна на канализацията и водоснабдяването в голяма част от самия град, както и за изграждането на пречиствателна станция за отпадни води. Третият е за подмяната на стария и изграждането на нов водопровод, захранващ Враца с вода от язовир “Среченска бара”.

 

По това време Враца е сочена за пример: тя е единственият български град, заедно с Габрово, който е подал апликация за цялостен воден цикъл. Той е одобрен през декември 2009 г. от Европейската комисия като “голям” обект, защото стойността му е значителна – около 136 млн. лв. първоначално. Община Враца поне формално отговаря на условията – община е, има персонал, има експерти (поне на хартия), има жители и има канализация. От Брюксел трудно могат да предположат, че тази фасада прилича на потьомкиново село и отзад стоят некадърно подготвени проекти и стремежът на няколко човека да приберат много пари.

 

Първоначално нещата потръгват, макар и колебливо. 2010 г. е избран надзорник – “Консулгал БГ Партнърс”. Той обаче престоява в очакване над година и половина. Първо общината се забавя с плановете за проекта. После идват местните избори през 2011 г. и ги печели бившият кмет на Криводол Николай Иванов. Половин година след това – през август 2012 г., Враца ударно пуска три договора: за етап 1, етап 2 и пречиствателната станция.

 

Oстаналата част от текста може да прочетете тук:

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2018/08/03/3290843_evroproektut_na_ujasite/