За обида и клевета спрямо длъжностно лице да е допустимо освобождаване от наказателна отговорност и налагане само на административна санкция. Това предвижда едно от измененията в Наказателния кодекс (НК), с които Министерството на правосъдието отговаря на множеството осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), в които се констатира, че често налаганите в България наказания за тези престъпления на практика „затварят устите“ на хората, които сигнализират за нередности или критикуват властта (пълния текст на проекта виж тук).
Според действащите разпоредби на НК, когато обидата и клеветата са нанесени на „орган на власт“, освобождаването от наказателна отговорност е невъзможно. Причината за това е разпоредбата на чл. 78а, ал. 7, която въвежда изключенията, при които е недопустимо освобождаване от наказателна отговорност. Едно от тях е, когато „престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му“. Сега МП предлага да се предвиди изключение на изключението за случаите, в които обект на обидата и клеветата е орган на власт, съобщава lex.news.
„По аргумент на по-силното основание органите на власт, както и длъжностните лица, са обществени и политически фигури, които следва да могат да бъдат подложени на приемлива критика в по-широки граници, отколкото частните лица. Поради тази причина, с оглед на практиката на ЕСПЧ изглежда неприемливо за обида или клевета, насочени срещу органи на власт, да се носи винаги наказателна отговорност без възможност за нейната замяна с административно наказание, ако са изпълнени останалите условия на чл. 78а“, мотивира се министърът на правосъдието Надежда Йорданова.
Тя предлага и да се премахне квалифицираният състав по чл. 148, ал. 1, т. 3 НК, който предвижда, че за обида, а съответно и за клевета, на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му се налагат от 3000 лв. до 10 000 лв. глоба и обществено порицание.
„По този начин националното законодателство се хармонизира с изискванията на установеното в практиката на ЕСПЧ правило, че длъжностните лица могат да бъдат обект на обществена критика в по-широк обхват във връзка с изпълняваните от тях обществени функции“, се посочва в мотивите.
Освен това се предлага да се намали долната граница на наказанието за квалифицираните състави на обида и клевета. Така глобата за обида вече ще е от 500 лв. до 10 000 лв., а не от 3000 лв. до 10 000 лв. А квалифицираните случаи на клевета няма да се наказват с глоба от 5000 лв. до 15 000 лв., а санкцията ще е в диапазона от 1000 лв. до 15 000 лв.
„Така от една страна се защитава свободата на изразяване на мнение от страна на журналисти и други обществени фигури, като се ограничава възможността за налагане на прекомерни и непропорционални на извършеното парични санкции. От друга страна се осигурява възможност на националните съдилища да имат по-голяма свобода на преценка при налагане на съответното наказание в зависимост от тежестта на престъплението и обществената опасност, което то представлява, във всеки конкретен случай“, изтъкват от МП.
Що се отнася до общите състави на обидата и клеветата (чл. 146 и чл. 147 НК), там въобще се премахва долната граница на наказанието. В момента за обида санкцията не може да падне под 1000 лв., а за клевета под 3000 лв.
Според МП „настоящите минимални нива на тези наказания са твърде високи с оглед икономическата ситуация в България и обществената опасност на престъплението“.
В мотивите към законопроекта са посочени серията от решения на съда в Страсбург по жалби на граждани, които са подали сигнал за корупция, който след това се е върнал като бумеранг срещу тях и те са осъдени за клевета от държавните служители, от които са се оплакали. Случаите са най-различни – от шофьор сигнализирал, че катаджията, който го е спрял е бил пиян или му е поискал подкуп, до майка, подала жалба срещу учителка, тормозила сина ѝ.
По всичките тези дела ЕСПЧ отбелязва изрично, че „гражданите трябва по принцип да са в състояние да подават жалби срещу длъжностни лица до техните йерархични началници без риск от наказателни санкции, дори когато такива жалби представляват твърдения за престъпление и дори ако техните твърдения при разглеждане се окажат неоснователни“.
Измененията в НК са мотивирани и с осъдителните решения по делата, заведени от журналистите Катя Касабова и Божидар Божков. Те бяха осъдени за клевета заради статии за скандал с деца, приети в елитни гимназии в Бургас без изпит на основание диагнози за несъществуващи заболявания.
В тях е цитирано и делото на бившия районен прокурор на София Славчо Кържев. Той беше осъден за клевета заради интервю, в което нарече един от проверявалите го в последствие прокурори „прокурор Рушветчийски“. После Кържев осъди България в Страсбург и ЕСПЧ заяви, че въпреки че Кържев е използвал агресивен и неприятен език, интервюто му като цяло е било част от публичния дебат по въпроси със значителен обществен интерес и не е представлявало безпричинна обида. Освен това критикува българските съдилища, защото не са отчели, че пострадалите са прокурори, т.е. длъжностни лица и за тях границите на приемлива критика са по-широки.
