47% от избирателите искат нов кмет в своето населено място. 41% пък са на мнение, че в тяхната община трябва да продължи да управлява настоящият кмет. Това показва данни от последното тримесечно проучване за обществените нагласи преди местните избори на „Алфа Рисърч“, цитирани днес от редица сайтове.
По-критични са нагласите в големите градове, по-умерени – в средните общини и най-благоприятни за настоящите кметове – в малките населени места.
Проучването показва, че при местни избори няма същата логика и размах на протестния вот, както при националните. 37% от анкетираните са готови да се обединят зад която и да е кандидатура, „срещу“ действащия кмет в името на промяната. 62% обаче са на мнение, че биха гласували в зависимост от личните качества на кандидатите и политическите си предпочитания, а не на принципа „против“.
Около 10 на сто от избирателите са готови да гласуват за такива листи или кандидат-кметове, като на места делът им достига до 15%.
В средата на третия управленски мандат на ГЕРБ нараства усещането за изхабяване на властта. 48% от избирателите са на мнение, че е време друг да поеме управлението, срещу 33%, които продължават да са убедени, че няма по-подготвена партия от ГЕРБ.
Източник: „Алфа Рисърч“
Отговорът на въпроса „коя е алтернативата на ГЕРБ“ показва силно фрагментирани предпочитания – към БСП – 17%, към партия на Слави Трифонов – 12%, Демократична България – 4.9%, Обединени патриоти – 3.8%, към друга политическа сила – 8.9%.
В началото на септември ГЕРБ (21.5%) запазва електоралното си предимство в национален план пред БСП (18.7%). В настоящото проучване „Алфа Рисърч“ измерва и потенциала на вече заявената от Слави Трифонов партия – „Няма такава държава“. Тя стартира с подкрепа от 8.3%, отнемайки симпатизанти от БСП, националистическите формации и Воля, без съществена ерозия за ГЕРБ.
Подкрепата за ДПС е в рамките на традиционните 8.6%. С разпада на Обединените патриоти, преобладаваща част от националистическия вот остава зад ВМРО-НФСБ (4.8%), а доскорошният им партньор Атака влиза в политическия сезон с подкрепа от 1.9%.
След пробива на европейските избори и излъчването на евродепутат, Демократична България стабилизира общите си позиции (4.1%).
Около 47% са твърдо решилите да гласуват на предстоящите избори.
Нарастват критичните оценки и гласове към качеството и стила на управление на страната. В резултат на последните политически скандали данните показват, че правителството и премиерът успяват да запазят нивата си от месец юни, регистрирани непосредствено след европейския вот. С 27.5% одобрение за Борисов и 15% за неговия кабинет, управляващите влизат в есенния политически сезон.
Президентът Румен Радев продължава да се ползва с най-висок персонален рейтинг от политиците в страната – 54.8%, с лек ръст на неодобрението (от 14% на 17%).
При другите институции плавен позитивен тренд се наблюдава при полицията, която в рамките на година постига около 10% ръст (от 19% на 28%). Законодателната, съдебната власт, обаче, както и главният прокурор, събират силни негативи и остават с много ниски нива на обществено доверие.
Източник: „Алфа Рисърч“
През септември, както и през целия период на действие на настоящия кабинет, като най-успешен министър се оценява Томислав Дончев (който добавя 5% ръст в персоналния си индекс), следван от министъра на спорта Красен Кралев. На трето място в началото на учебната година излиза образователният Красимир Вълчев. Тримата са и с най-ясно изразен позитивен баланс между позитивни и негативни оценки. От останалите с подобрени позиции са Росен Желязков и Младен Маринов. По-поляризирани са мненията за Екатерина Захариева, Красимир Каракачанов и Боил Банов. Най-проблемни за общественото мнение са ресорите правосъдие, здравеопазване, земеделие.
