В навечерието на местните избори в страната ни, от Европейската комисия отново напомниха огромната роля на местното управление в реализирането на проекти за по-доброто състояние, особено на най-бедните региони. За седма поредна година българският Северозападен регион е в челната класация на най-изоставащите в цяла Европа и е сред местата с крайно нисък жизнен стандарт, които имат остра нужда от кохезионни средства.  По време на най-голямото годишно събитие за регионална политика – 21-та Европейска седмица на регионите и градовете в Брюксел, Генералната дирекция DG REGIO представи обобщение на политиката за сближаване. 

Резултатите в периода 2014 – 2020 г.:

  • Подкрепа са получили 2.4 милиона предприятия, което е довело до създаването на 350 000 нови работни места; 
  • 60 000 домакинства са подобрили своята енергийна ефективност, а 640 потребители на енергия са били свързани към интелигентни мрежи;
  • Задействани са 1000 мегавата възобновяеми енергийни източници, което се равнява на 3000 вятърни турбини.

От програмите за периода 2014 – 2020 г. вече са обработени 85.1% от разходите, което е много повече в сравнение с предишни периоди. 

На дневен ред вече е новият програмен цикъл, през който ежегодно ще се инвестират милиарди в по-интелигентна и по-конкурентоспособна Европа.

Еврокомисарят по политиката на сближаване и реформите, Елиза Ферейра отбеляза, че по-богатите страни плащат повече средства в общия бюджет, от който се пълнят фондовете на ЕС, докато по-бедните страни теглят повече пари. Тя обяви, че 73 млрд. евро ще бъдат насочени към проекти, целящи да модернизират и трансформират Европа, така че да е адекватна на новия тип икономика. Под формата на възобновяеми енергийни източници ще бъдат генерирани 9600 мегавата електроенергия, което се равнява на 4500 вятърни турбини.

„Тези инициативи трябва да се разгърнат на местно, на общинско ниво. Зад обявените числа се крият историите на отделни хора. Региони, които са успели да подобрят инвестициите в тях самите. Градове, които са подобрили живота на гражданите. Места, които са станали по-многообразни и готови за бъдещето, което се случва тук и сега“, посочи Ферейра. 

„Кохезионната политика все още не си е свършила работата, затова се нуждаем от нея. Има нови предизвикателства. Задачата, която ни предстои, е голяма: по-зелени, по-цифрови и по-приобщаващи региони. Местното управление в областните градове дори в най-бедните страни на Европа е решаващо за възстановяването“, подчерта председателят на Европейския комитет на регионите Васко Кордейро.

През новия програмен период на кохезионната политика –  2021 г. – 2027 г. –  на България са отредени 11 млрд. евро, което е с около 3 млрд. повече от предишния период.

Според официалното споразумение между България и Европейската комисия от лятото на миналата година, средствата трябва да бъдат разходвани по различни направления. 315 млн. евро са предвидени за подпомагане на младежката заетост, 630 млн. евро за социално подпомагане, от които 136 млн. са за справяне с детската бедност. Допълнително 221 млн. евро са отпуснати за социално-икономическата интеграция на маргинализирани общности, като ромите.

(Мариана Гомилева, Брюксел)