Една от най-често използваните и до днес политически тези е, че Масонството в България е възстановено, реактивирано и организирано под прекия контрол на тайните служби и бившата Държавна сигурност.
Така се прави внушението, че още в самото начало от възвръщането на Масонството въпросът за личния избор не е персонален модус вивенди, а шахматна дъска, върху която личността е пионка в ръцете на силните на деня.
Очевидно демократичните медии все още са във властта на тоталитарното мислене, и правят своите догадки по схемите, които са им познати от онова историческо време. А именно – някой мисли заради нас, Той ще нареди пъзела на бъдещето.
Пипайки „на тъмно”, едни или други журналисти подхождат към темата като към екзотика, а някъде и до ден-днешен тя битува из развлекателните страници и рубрики.
Има обективни предпоставки за подобни слухове и предположения.
Например доста „герои на новото време”, замесеци, срещу много пари, се бяха накичили като пауни с регалиите на 33-тата, най-високата, степен на „Червеното Масонство”!
„Масонското погребение” на Илия Павлов в катедралата „Света Неделя” беше пространно отразено в пресата.
За властта е винаги удобно да прехвърля вината от болната глава върху здравата, да се оявява Масонството за„голямото зло” на България, едва ли не наследник на тайните служби и на Държавна сигурност.
Масонството ли обаче е виновно за 30-годишния безумен преход?
Или се търси залъгалка за общественото мнение, за да се отклони вниманието от истинските причини и виновници за състоянието на националната икономика, за безпътицата, до която е докарано обществото?
Поради своята пренесена от вековете затвореност, то е удобна мишена за всеки, който иска да обясни някой загадъчен или трагичен факт.
Особено когато има и някакъв конкретен повод за алюзии (какъвто бе случаят с офицера от НСО, разследван за организацията на поръчкови убийства).
Традиционният ограничен достъп до Масонството винаги е предизвиквал нескрит обществен интерес. Международен заговор със зловеща кауза!
Корумпирана институция, внедряваща свои хора във властта!
Смъртен враг на християнството!
Какво ли още не е казано и изписано за него!
Ако приемем, че медиите от една страна, и Масонството, от друга – като два вектора – са разположили своите торсионни полета в двата най-отдалечени полюса на общественото си битуване, то лесно можем да си представим честото, и дори циклично, тяхно приближаване и отдалечаване в зависимост от историческите и обществено-политически процеси.
Винаги, когато има социален трус – война или икономическа криза – медиите стремително се втурват към теми, отвличащи общественото съзнание от същностните събития към „онова нещо‟, което до този момент е било скрито от погледа, не е било във фокуса на масовото зрение, което евентуално би могло да бъде нарочено за причинител на бедите, за невидимия действащ Маг, който ги режисира – въобще някой, който до настоящия момент не е натоварен с отговорностите по управлението на социалните процеси. Когато работите не вървят, все някой трябва да е виновен?
И този „някой” само трябва да бъде посочен!
Тоталитарните режими априори не понасят другомислието и го преследват.
Демократичните общества се кичат с привилегията да имат структури от другомислещи формации, а псевдодемократичните – или по-скоро, търсещите себе си общества, които се намират в условията на преход, какъвто е нашето мъчително движение към промяна – изживяват епидермален интерес към Масонството.
Подходът, интересът на повечето медии днес към него е само дотолкова, доколкото да „разглобят играчката”.
Това не е изследователски, а нездрав, сензационен или, казано булевардно, „бигбрадърски” интерес. Във всеки подобен случай послушните медии са обикновена маша на определени кръгове.
Масонството няма защитен инструментариум.
То изпада в ролята на боксова круша, която може единствено да понася ударите.
Поради това особена роля в тези екстремни взаимоотношения между него и медиите би могла да играе онази авторитетна част от личностите му, които, сами по себе си, със своята обществена тежест и морал, са се наложили в обществото.
През 20-те и 30-те години на миналия век редица авторитетни и влиятелни вестници и списания са отразявали достоверно и доброжелателно проблематиката на масонството.
Разпространявали са масонското слово, давали са широко чуваема трибуна на видни масони да отговарят и противостоят на нападките срещу масонството.
Сред тях са вестниците “Мир”, “Зора”, “Слово”, “Отечество”, “Македония”; списанията “Македонски преглед”, “Отец Паисий”, и др. Видни имена на журналистическата мисъл и перо, повечето от тях и издатели, като Данаил Крапчев (в. “Зора”), проф. Никола Милев и Тодор Кожухаров, (в. “Слово”), д-р Константин Стоилов и Борис Вазов (в. “Мир’”, Димитър Мишев (“Отец Паисий”,) са били изтъкнати масони.
Чрез такива издания масонската мисъл е достигала и въздействала върху широка аудитория.”
Ето я традицията.
Такива пера и познания и днес са нужни както на масонството в България, така и на самата България! А още по-нужни са смелостта и куражът на тези наши предшественици и Братя по идеи.
Особено днес, когато цялото ни общество е объркано и обезверено.
И се налага въпросът: правим ли това, което са правили нашите предци и Братя по идеи? Не, не го правим!
Нашата масонска общност е длъжник на обществото.
Време е да заемем една по-активна позиция в решаването на най-важните и съдбовни, стоящи пред всички ни и пред България, въпроси – така, както това са го правили предците ни.
Само тогава ще можем да се надяваме на уважение!
А и на себеуважение.