Какво е да си иподякон в Църквата?
Голяма мечта има старозагорски първокласник – да бъде иподякон на митрополит Киприан. Викарният епископ на Врачанска епархия, който осем години печелеше сърцата на децата и младите хора тук, беше обикнат и като Старозагорски митрополит от млади и стари още в първите месеци на светителството си.
От многото срещи с децата в неделните училища, богослуженията и откритите празнични приеми, когато вратите на митрополията са отворени за всички, миряните и специално децата остават с топлите чувства, че с тях общува приятел, с когото всичко могат да споделят и разискват, споделят за “ Зов нюз” старозагорци.
“Това е мой приятел”. С тези думи митрополитът е представил първокласника Георги Николов на присъстващите на Рождествения прием м.г., клирици и миряни.
Всъщност малчуганът се е впечатлил от дядо Киприан още в първите му публични изяви в града на липите и героичните му защитници.
Според описани и наблюдавани процеси в Християнството често невярващи или незаинтересовани от религията родители и близки намират пътя към храма и вярата в Бога чрез вярата на децата, внуците, племенниците си.
“Оставете децата да идват при Мене и не им пречете.” е казал Спасителят.
Така се е случило и със семейство Николови. Те са посещавали служби и не са били безразлични към християнството, но въодушевлението на детето, неговата любознателност да научи повече за вярата, както и чистата му обич към владиката повлияли на всички у дома. Родителите на Гого, както го нарича майка му Диана, са икономисти. Бащата Никола работи в Регионалната здравна каса, а тя е била служител в местна банка преди неговата поява на света.
Момченцето е заявило още преди година, че митрополит Киприан е негов идеал и с радост би му помагал, ако бъде избран за иподякон ( четец). То с нетърпение очаква всяко богослужение, оглавявано от него, интересува се от живота и порядките в църквата, би положило големи усилия, за да овладее знанията и уменията за такава благословена само за момчетата мисия.
Слуша с интерес църковна музика, съсредоточава се в образите на иконите, живее с цялата чистота и порив на детското си сърце в мистиката на вярата. И мечтае своята голяма мечта, разглеждайки снимки от служби с малки и големи иподякони (четци). Играе игри, в които се въплащава в ролята на духовник. (Клипове и снимки на играещи на такива игри момчета са разпространени в мрежата и в това няма нищо необичайно).
Службата на иподяконите (четци,свещоносци) е отговорен и сериозен избор.
Обикновено за такива се ръкополагат свещенически синове и сродници, както и деца на вярващи хора. Но случва се и деца, чиито родители и близки не са свързани с църквата, да бъдат привлечени от клирици да се посветят на тази съвсем нелека дейност, изискваща търпение, устойчиво внимание, сериозност и дисциплина, издръжливост и мъжество от крехка детска възраст. При всички случаи обаче родителите трябва да са съгласни, да се отнесат с подобаваща отговорност, саможертвеност и уважение към избора на своето дете, както и да му помагат в служението. Да, именно служение.
Децата – свещоносци са в съприкосновение със “ Светая светих” – църковния олтар и извършваните в него тайнства.
Те са в общение с митрополита и другите клирици, на които са длъжни да се подчиняват с необходимото смирение, мълчание, внимание и себеотдаване на църковните правила и канони. Въвеждането им в сан става чрез специален чин (ритуал). Дисциплината, на която момчетата се научават в църковното служение, се отразява и на поведението им в училище, и в отношенията с хората. Дори да не поемат по пътя на духовното поприще, освен нравственост на християни, те формират у себе си и ценни качества като търпение, съсредоточеност,
Те стават момчета и мъже на честта, придобиват така рядко срещаните вече качества като смелост,доблест,скромност,
Разбира се, това не става нито бързо, нито лесно, нито безпроблемно.
Към четците/иподяконите се проявява огромна обич и внимание, ведрина и разбиране, топлота и сърдечност както от митрополит, епископи и духовенство, така и от църковните хора. Всякакви излишни мимики, действия, изражения, движения и жестове, характерни за връстниците им, са изключени като проява в тяхното поведение
Освен синове на свещеници, семинаристи,
Един от действащите врачански иподякони – Милен от Челопек, вече студент по теология, още петгодишен е привлечен от отец Аспарух Аспарухов. Друг е вече лекар, а от шести клас с радост е поел това поприще. Това е Слави Тодоров, внук на Славчо Тодоров, ексуправител на “Тролейбусен транспорт”.
Старозагорският ученик Георги копнее за мига, в който ще прекрачи вратите на олтара като иподякон.
Този копнеж се е засилил в мига, в който на Рождествения прием дядо Киприан му е връчил за малко митрополитския жезъл.
”Тежи ли жезъла,чедо?” – го е попитал дядо му, общински съветник в Стара Загора.
”Не, никак даже” – отговорил малчуганът.
Ето какво разказва още майката на детето, която смята семейството и сина си за съвсем обикновени хора, които уважават чувствата и избора му, който са готови да следват:
“Понякога си казвам :Дали пък не сме твърде дръзки в мечтите си. Нямаме някакви особени заслуги, едно обикновено порядъчно семейство… Имайки предвид това и всичко останало, дали едно такова смело желание би се осъществило?
Ако митрополит Киприан прецени, че едно 7-8-годишно момче като Гого има място при него и може да му бъде полезен, ще инициира срещи, разговори и т.н. И обучение, …така, че от него зависи…Ние желанието си го имаме, и обичта, разбира се.
Гого дори тези дни ни питаше:
“Мамо, ние кога пак ще отидем в църквата и ще видим митрополит Киприан?” И даже самичък си каза:” Той може пак да ми даде жезъла, а аз мога да му помагам за разни неща.
А вчера след като ходихме до църквата, нашият човек като си написа домашните, цяла вечер приготвяше в една купа светена вода и ни благославяше. Такава игра си измисли, та чак си и вярва, че е истина!
Вчера Гого чистосърдечно си каза: “Знаеш ли, аз харесвам и Старозагорска митрополия и митрополит Киприан.” Така, просто се замисли нещо и ми сподели. А преди дни искаше да слуша църковна музика. Такива работи. Едни се подиграват на вярата, други обичат искрено.
Гого на 3-ти март беше много разочарован, че не го видя по ТВ митрополит Киприан, понеже излъчваха на живо от центъра, вдигането на знамето. И видя двама-трима свещеници и каза:”Ооо, няма го митрополитът!” Днес в църквата пак се ядосваше, че не може да го вижда ясно от стърчащи хора. Ако има начин, плътно до него ще се залепи!
На рожденния ден на митрополита имаше много гости.
Като го взех от училище (а той за късмет имаше 4 часа), отидохме на молебена в Катедралния храм. Там бяха м. Николай, еп. Арсений, еп. Сионий и други, заедно с родните Старозагорски величия – Областна управа, кметове и т .н.
След молебена поздравихме м. Киприан. Гого му каза “Честит празник!” и му връчи нашето подаръче,от сърце, което представляваше картина, която вчера избрахме от една галерия и картичка, изцяло нарисувана и надписана от Гого.
Митрополит Киприан му благодари и го попита”Как си, приятел? Дай да те цункам!” . След това веднага тръгна, защото не е лесно и да си рожденик-владика. Официални лица, гости, отговорности, организация… Няма как да не е напрегнат човек. А ние направихме така, както ни продиктува сърцето. Не сме нито в църковните среди, нито в управленските, но просто реших,че така е редно. Да отидем и да уважим един достоен човек. Нищо, че нямаме татко, вуйчо, чичо и т.н.свещеник…,че не ходи още на неделно училище, че толкова много има да учи човек.
Ние просто изпитваме чиста обич и привързаност и проявяваме голям интерес!
И ме попита дали си е сложил на стената картината, която подарихме за Рожденния му ден. И дали въобще знаел, че е от Гого. Детски размишления…
Гого веднъж беше и звънар от Шипченския манастир ( игра си на такъв), естествено ,след като беше гледал едно клипче поне 10-15 пъти! И не ми е позволил да преместя от позицията над леглото му торбата, в която беше коледния подарък от митрополита..
Не знам, но да стане сина ми иподякон ми се струва като нещо недостижимо. Като някакво въжделение; като нещо, към което се стремим и искрено желаем. И си казвам: кои сме пък ние, че точно на нас да се случи….охххх! И се обнадеждава човек, и обратното.”
В обществото има пъстрота на мечтите – и детските, и майчините, и бащините. Едни са в една посока, други- в друга. ” Разни хора, разни идеали”- както е писал един наш велик майстор на перото.
“ Оставете децата да идват при Мене и не им пречете.”
Наташа Войкина
