На този ден, 22 ноември, почитаме и светите Филимон, Архип и Апфия, апостоли от числото на седемдесетте Христови ученици, пострадали при Нерона (54-68 г.).
Почитта към св. Махаил Воин като към общобългарски светец се установила едва след пренасянето на мощите му в Търново. Под дата 22 ноември в състава на Стишния пролог е включено най-ранното известно до днес “Проложно житие на св. Михаил Воин Българин”, дело на търновски агиографи от XIII век, което споменава неговия български произход.
В оскъдните исторически податки се упоменава името на цар Михаил, по времето на чието царуване е живял светецът.
По различните мнения става дума за св. княз Борис-Михаил, или за импeратор Михаил IV Пафлатон. И дотолкова боголюбив, че според житието Михаил Воин бил “пръв сред първите по родовитост християнин” и родителите му, и другите хора го наричали “светото дете“. Когато станал на 25 години бил “избран за примикюр над свободни войници“. т.е. за техен военачалник.
В своето “Похвално слово за Михаил Воин от Потука” св. патриарх Евтимий възкликва: “Ден e не за плач и печал, но за веселие и радост! Понеже праведникът е похвален, хората ще се възвеселят!”
източник: pravoslavieto.com