Днес Православната църква почита Св. цар Петър Български.

Той извоювал за Църквата – Патриаршия, а за държавата – легитимен царски титул.

В съзнанието на много българи, неизкушени от историята, Симеон Велики е български цар. Но перипетиите с неговия титул, даден му чрез шума “край Босфора” под заплаха от щурм на Константинопол от патриарх Николай Мистик и отнет му по- късно реално не е царски.

Това постига синът му Петър (927- 969/0).

Респектирани от мощта и авторитета на българската държава, византийците й предложи мирен договор след изтощителните войни, водени от баща му.

927 г.е белязана от две значими за нашата история събития:

Чрез сключения мирен, 30-годишен договор между двете страни, на българския владетел е даден царски титул.

Българската църква е призната за независима Патриаршия, петата поред в историята на Църквата.

Пръв предстоятел на новата независима структура става Преславския епископ Леонтий. Договорът е скрепен според тогавашния протокол чрез династичен брак между владетеля и императорската внучка Мария, наречена в чест на постигнатия мир Ирина.

За първи път византийска принцеса се омъжва в българския владетелски двор. На българската държава се изплаща годишен данък в пари и ценности.

Царят полага за Църквата много грижи.

Той предприема с богати дарове пътуване до Рилската пустиня, за да се срещне с известния отшелник Йоан Рилски, станал по- късно светец-покровител на българския народ.

Според историческите източници срещата не се състояла

поради учтивия отказ на светителя. Той отговорил на царското писмо с учтив отказ, убеждавайки го,че ще бъдат заедно в небесните селения; златото и скъпите дарове връщал, за да послужат за войска и бедните поданаци.

В прочутото писмо Св. Йоан дал съвет като на християнски владетел – “никой да не излиза огорчен и натъжен от двореца ти”, т.е. на царя като на баща на Отечеството се вменявала грижата за добруването на поданиците му и за милостини към тях.

Цар Петър имал нещастието да разбере за опасната богомилска ерес, появила се в огромната му държава.

Това била първата секта, подкопаваща устоите на държавата,като научила последователите си да не плащат данъци на хазната, да не почитат Св. Богородица и светиите ( именните дни), да не сключват брак,а да живеят в свободни връзки с общи деца, както и много други неестествени привички, най-осъдителната, от които бил отказ от съпротива на злото и носене на оръжие.

Богомилите станали престъпна общност, която в последвалите нападения над границите на Родината увлекли десетки хиляди млади и здрави хора да не оказват съпротива, а да се крият в гори и пещери.

Това е една от главните причини за погромите и завладяването на Първото българско царство от руси,маджари,печенеги и византийци.

През 968 г . войските на варварския киевски княз Светослав разоряват Североизточна България и завладяват задълго Дръстър. Царят се оттегля в манастир в полза на синовете си Борис и Роман и приема монашество. Умира на 30 януари 970 г.

Цар Петър е канонизиран за светец заради извоюването на Българската автокефалия

и страданията, претърпени в борбата за чистотата на вярата. След изгубването на българската независимост през 1018 г. трима български аристократи поставят пред името си неговото, оглавявайки освободителни антивизантийски бунтове и въстания, едновременно с надежда за небесна закрила на делото и приемственост с точно най-миролюбивия български владетел.

Това са Самуиловият внук Петър Делян, Самуиловият праправнук Константин-Петър Бодин и най-големият брат от Асеневата династия – Теодор-Петър. Така те легитимират правата си върху българския трон, търсейки приемственост с Първото българско царство.

Ето защо св. цар Петър Български е почитан не само като един от небесните покровители на България, но и като Цар-Обновител на българската държава.