Случилото се т.г. във Врачански храм в неделята преди Рождество Христово – 23 декември, е полуистина, полуалегория. Емблематичен е Евангелският текст за първото чудо, което е извършил Иисус, преди да започне Спасителната Си за човечеството мисия.
Йоан 2:1-12
“ 1 На третия ден имаше сватба в Кана галилейска и Иисусовата майка беше там.
2 И Иисус и учениците Му бяха поканени на сватбата.
3 И когато се свърши виното, майката на Иисуса Му казва: Вино нямат.
4 А Иисус й казва: Какво има между Мене и тебе, жено? Часът Ми още не е дошъл.
5 Майка Му казва на слугите: Каквото ви рече, сторете.
6 А там имаше шест каменни делви, поставени по обичая на юдейското очищение, които побираха по две или три мери.
7 Иисус им казва: Напълнете делвите с вода. И напълниха ги догоре.
8 Тогава им казва: Налейте сега, та занесете на настойника на угощението. И те занесоха.
9 И когато настойникът на угощението вкуси от водата, сега превърната на вино, и не знаеше откъде беше, (но слугите, които бяха налели водата знаеха), настойникът на угощението повика младоженеца и му каза:
10 Всеки човек слага първо доброто вино, и по-долното след като се понапият; ти си задържал доброто вино до сега.
11 Това извърши Иисус в Кана галилейска като начало на знаменията Си, и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.
12 След това слезе в Капернаум, Той и майка Му, братята Му, и учениците Му, и там преседяха не много дни.”
Във въпросния празничен ден семейство интелектуалци отнесли в храма постно според каноните приношение от хляб, вино, плодове и ядки в чест на Св. Наум Преславско- Охридски, чиято памет се чествала на този ден.
След литургията, отслужена от митрополит Григорий, вярващите помолили един от свещениците да прочете молитвата в чест на светеца, на чиято закрила разчитали с години като просветни дейци. Духовникът благословил, както си му е редът хляба, виното и земните дарове за освещаване на душите и телата на членовете на семейството, както и за преумножаване на благата в дома им.
Стопанката се видяла в чудо,
когато отворила красивата бутилка, в която била наляла домашно приготвено вино. Оказало се чешмяна вода, която в бързината половинката й сметнала за вино, тъй като бутилките с налятата тъмновинената течност били няколко, съвсем еднакви и между тях имало и една с чиста вода, която някой от семейството, може би, бил конфузно поставил за заблуда, след като изпил предколедно една от тях.
Свещеникът успокоил домакинята, че според канона молитвата се счита за действителна и виното в дома на семейството е благословено и когато пожелае, може да донесе в храма от него. А водата придобила качеството на осветена след извършеното моление.
Всъщност действителната ценност и сила на молитвата на духовник
са едно от истинските неща в православието. Освещават се ново грозде, мед, реколта, посеви, дори и добро преживяване и размножаване на домашен добитък. Молитвата “Отче наш “ преди хранене е задължителна, за да бъдат блюдата полезни за тялото.
Има случаи на неутрализиране на отрова, вследствие на молитвата и благословение на храна. Тъй като понякога през постни периоди има празници – лични, обществени, верски, както и народни събори, граждански събирания, чествания и отбелязване на паметта на известни личности или близки, Църквата отбелязва това в календара или дава благословение за рибни ястия и такива от морски дарове.
Много е важно постът да е личен и да не е повод за възгордяване на постещите над непостещите и обратно, което е написано в едно от посланията на Св. Ап. Павел.
Редом с това, без да се приема за правило, е упоменато в същото послание, че
не което влиза в устата е важното (т. е. постът може да се наруши по време на болест и други изключителни обстоятелства), а което излиза от нея – думите, които могат да са по- страшни от отрова, по- вредни и по-осъдителни като поведение от най- съблазнителното месно ястие.
Известна е и се сочи като оригинален изход от подобна проблемна ситуация съобразителността на един архиерей в по-далечното минало, който видял през пости за благословение на трапезата печено прасенце и го прочел като рибно ястие, преструвайки се деликатно, че е видял в блюдото огромна риба.
От тогава се разпространява съвсем каноничния апокриф: ”Гуди, гуди – риба буди!”
Някои клирици злоупотребяват с това изключение и са го превърнали в норма, за да не предизвикат публично негодувание.
Виждат се снимки и видеа през пости с огромни казани с овнешка супа на лични празници, храмови или селски курбани. На някои свещеникът, който благославя масата с питката ,виното и котлето с китка босилек с вода за освещаване се е снимал заедно с облещена сварената глава на животното.
Много хора все още не знаят, че “курбан”
е освен друго и милостиня за гладни и бедни, който ги събира на трапезата заедно с богати благодетели и дарители в Христовото име като в описания Евангелски текст. Канонично водата е превърната във вино, за да могат сватбарите да се веселят подобаващо.
Виното ( алкохолът ) не е забранено
в Православието, но не бива да води до пиянства . По строгата забрана да не се употребява алкохол веднага може да се припознаят повечето от сектите.Канонично може и духовниците да благословят през пости празнична месна трапеза, като отговорността си е тяхна.
Преди години на Петровден, който се е паднал в постен ден,
покойният Врачански митрополит Калиник благослови изключително пищна трапеза, на която бяха поканени много обикновени хора, за да бъдат уважени като редовно черкуващи се в Катедралния храм, който честваше юбилей. За зла участ изисканият кетъринг на фирмата се оказа с нещо нетаферен и същата нощ 90% от пируващите се оказаха със стомашно-чревни усложнения и минаха през съответното отделение .
Тъжен факт беше, че след трапезата младоженци и сватбари, празнуващи същия ден, са продължили веселбата в култов ресторант, но са прекарали първата брачна нощ на системи във врачанското Инфекциозно отделение със съотвените сватбени костюми, а булката – с бялата си рокля.
Разминаха се без чревна инфекция само няколко лица – решилите да приемат Св. Причастие на следващия ден, Павловден, и съответно не вкусили от богатата трапеза и покойната госпожа Людмила Славская, традиционно наблегнала на водката и опитала почти символично ястията.
Благословението на храната, дрехите и вещите е много важен факт.
Благославят се автомобили, рибарски принадлежности, предмети, накити, дори космически совалки и ракети. Има и конфузни ситуации, породили многозначни коментари – например достоен ли е Архиереят, благословил руската космическа совалка, която се разби още с излитането си и ще го накаже ли руският патриарх Кирил.
Обичаен е изразът, който духовниците произнасят:
”Каквото е благословено, трябва да се употреби”.
Един Архиерей дори така се изсилил преди години на маса, че предизвикал не само удивление, но и стрес сред недотам компетентните в материята свои гости. Тъй като обичал да доставя радост на сътрапезниците си и да ги вижда възхитени от кулинарните способности на готвачката му, бил огорчен, че един от тях не хапнал почти нищо.
След като го попитал защо не споделя всеобщата радост от изисканата, отрупана с лакомства трапеза и разбрал, че гостът му е на хранителен режим поради заболяване, владиката се провикнал: ”И камъни да благословя, камъни ще ядете!”.
После се окопитил от неадекватните си думи и пояснил ,че се е пошегувал, но друг от сътрапезниците подел шегата и му предоставил за благословение минерали, подарени му същия ден от известен колекционер.
Приношенията (т. н. курбани или Панагии – гр.)
на именни, рожденни дни и други лични празници имат голяма благодат, когато се извършват от духовник в храма или у дома на празнуващия. Те носят умножение на материалните блага и носят духовна радост. По традиция се освещава и всеки пакет сол, за да може ежедневно Божията благословия да се приема ежедневно във всеки християнски дом.
Списъкът със символичното превръщане на водата във вино може да бъде продължен и всеки, живеещ в православна страна трябва да придобие постепенно тези полезни за душата и тялото навици, които са традиция вече две хилядолетия.
По-младото поколение има надежда
да ги придобие с постепенното навлизане в училищните програми на часовете по РЕЛИГИЯ, които МОН и Св. Синод са съгласували с нова, много по- актуална програма в съответствие с междупредметните връзки. С приемането на допълненията в Закона за вероизповеданията в последния работен парламентарен ден, хазната поема достойни възнаграждения на духовенството, което ще даде възможност за разгръщане на спокойна просветителска дейност
За сведение заплатите на клира нямат единна ставка в страната
и са различни в епархиите на БПЦ. Във Врачанска, която е най- малката след разделянето й от Плевенската през 1998 година трудно може да се каже, че месечно всичките около 25 свещеника, от които само няколко са в пенсионна възраст виждат брутна минимална заплата, камо ли нетна.
Осигуряващите се сами духовници в страната и във Врачанско също не са малко. Докато законът влезе в сила, ще продължат да вършат друго чудо за семействата си: ”След като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците на народа. И ядоха всички и се наситиха, и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша” (Мат. 14:19-20)”.
Коментарите, както се казва, са излишни.
Наташа Войкина
