На днешната дата – 23-ти юли 2020 година  се навършват 78 години от разстрела на  Никола Йонков Вапцаров.

Въпреки краткия си живот, той е една от най-значимите фигури в българската поезия, както и световно признат поет. Стихотворенията му са преведени на повече от 70 езика и издадени в над 40 страни.

Свои творби  му посвещават много автори, сред които Дамян Дамянов, Елисавета Багряна, Марк Гуракуки (албански поет) и др.

През есента на 1941 година Вапцаров, се занимава с минноподривни дела срещу немските войски, разпределени на българска територия. Назначен е за ръководител на Централна военна комисия при ЦК на БКП. Той организира мрежа, която снабдява комунистическата съпротива нелегално с оръжие, фалшиви документи и квартири.

Заради това  е арестуван през март 1942 година.

Прекарва в затвора около три месеца. На 23-ти юли е осъден на смърт и още същата вечер – разстрелян на Гарнизонното стрелбище в София.

Часове преди смъртта си, Вапцаров пише едни от най-вдъхновяващите си и ярки стихотворения „Прощално” (посветено на жена му) и „Борбата е безмилостно жестока”.

Никола Вапцаров е единственият българин, носител на Международна награда за мир, присъдена му посмъртно през 1952 година. Честването на 100-годишнината от рождението на поета е включено в списъка за кръгли годишнини на ЮНЕСКО за 2009 година.

Никола Вапцаров е роден на 7 декември 1909 година в град Банско.

Баща му – Йонко Вапцаров е войводата от ВМРО, а майка му Елена Везева е учителка. Завършва гимназията в град Разлог, след това по настояване на баща си се записва в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), по-късно наречено на негово име. Практиката си изкарва първо на кораба „Дръзки”, а след това и на кораба „Бургас”, с който посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа. По това време се запознава с идеите на комунистическото движение и става техен последовател.

След като завършва Морското училище, Никола Вапцаров започва работа във фабриката на „Българската горска индустрия” АД в с.Кочериново (днес град). Първоначално работи като огняр, след това като механик. Избран е за председател на професионалното дружество за защита на правата на работниците в предприятието. В същото това време организира, пише и играе роли в любителски театър.

Уволнен е през 1936 година след като е обвинен, че носи отговорност за възникнала авария в предприятието. Премества се в София, след тежка безработица постъпва за кратко на работа във фабриката на братя Бургачеви, след което става огняр в Български държавни железници, после и в Софийския общински екарисаж.

Успоредно с това Вапцаров издава свои стихотворения в различни списания и вестници.

Печели литературен конкурс на списание „Летец” със стихотворението „Романтика”.

През 1938 година се включва в Македонския литературен кръжок в София. Освен член на кръжока, Вапцаров е един от главните активисти, поддръжници на тезата за създаване на самостоятелна македонска нация.

През следващата – 1939 година подготвя единствената си стихосбирка „Моторни песни”, изляза от печат 1940г. Публикува и други стихотворения, както и разкази, и драма, но те нямат същия успех като поезията му. Същата година се включва активно в т.нар. Соболева акция и събира подписи в нейна подкрепа из Пиринска Македония. Соболевата акция има за цел да накара правителството на България да предостави бази на СССР във Варна и Бургас. Заради тази си дейност, Никола Вапцаров е арестуван, съден и интегриран в Годеч.

След завръщането си от Годеч, през есента на 1941 година, се занимава с минноподривни дела срещу немските войски, разпределени на българска територия. Назначен е за ръководител на Централна военна комисия при ЦК на БКП. Той организира мрежа, която снабдява комунистическата съпротива нелегално с оръжие, фалшиви документи и квартири. Заради тази работа е арестуван през март 1942 година. Прекарва в затвора около три месеца. На 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер – разстрелян на Гарнизонното стрелбище в София.