Врачанинът Евгени Костадинов помага на съкварталци – пенсионери, които трудно свързват двата края,
узна случайно репортер на “Зов нюз” и провери добрата новина на място.
Приветливият мъж е работил в строителния бранш в почти всички страни от ЕС. Той е и бивш спортист, а в момента си почива в родния град.
В малко, спретнато семейно заведение, в което се предлагат храна и питиета, в студените дни възрастни мъже се събират на раздумка на по чашка и мезе. Като във Вазовото “Ганково кафене“ хората бистрят политиката, споделят лични мнения, радости и неволи. И понякога Евгени сяда с тях, черпи ги по една ракийка и ги пита от какво имат нужда, разказаха посетители на бездимното заведение.
Самият благодетел е враг на пушенето. Пари за цигари на никого не дава и заема, но с охота подпомага с малки суми закъсалите. Убедихме се на място в добрината му, която той не смята за геройство, но благодарните мъже искат да се знае, че още има хора, които могат да протегнат ръка в нужда на всекиго.
”От толкова впечатления в Европейските страни разбрах, че е срамно да имаш и да подминеш нуждаещи се хора. Там това е нещо естествено. Имам достатъчно и пак ще тръгна на гурбет, когато се запролети. Сърцето ми се къса, когато гледам, че някой си брои стотинките, седмица преди пенсия, и няма с какво да си купи храна и лекарства. Не държа никой да ми е благодарен. Правя го, защото искам да утеша и зарадвам страдащи и изнемогващи. Хора сме.“
Освен на възрастни хора Евгени Костадинов се притичва на помощ и на млади хора, за които се кахъри двойно, че нямат препитание.
”Бих им помогнал за намиране на работа в чужбина ,но се изискват опит и желание да се работи, а най- вече човек да е здрав. Не се наемам да убеждавам никого, всеки има възможност сам да прецени. Но хората с хъс винаги може да се реализират успешно на трудовия пазар в страните от ЕС” – добави с усмивка “добрият човек”,както го наричат в квартала.
Преди дни, при настъпилото застудяване, той е приютил в дома си млад безработен мъж, който не можел да си плаща сметките и работи, каквото е възможно в зимната обстановка.
”Предоставих му самостоятелна стая, храна, средства за живот – моето гостоприемство нищо не ми струва. Важното е, че спасих момчето от студуване и беда” – скромно заключи Костадинов.
Добрите хора наистина съществуват и трябва да се вярва винаги в човечността и милосърдието, които никога няма да изчезнат, въпреки жестокостите около нас.
Наташа Войкина
