Всяка неделя от Великия пост има своето название и посвещение. Днешната се нарича още “Тържество на Православието”.
Тя е установена на 19 февруари 843 година (тогава денят е съвпаднал с първата неделя на Великия пост). За възстановяването на иконопочитанието бил свикан събор в Константинопол от императрица Теодора. На този събор били потвърдени определенията на всичките седем предишни Вселенски събори, догматът за иконопочитанието и били анатемосани иконоборците. Съборът определил в бъдеще на този ден да се извършва служба в памет на тържеството на Православието, което и до наши дни се прави.
Иконоборството (отхвърляне почитта към иконите) продължило повече от 100 години. Били унищожени ценни произведения на иконопистта, стенописното изкуство, разрушени били църкви, манастири, монашески скитове, древни християнски светилища.
Скверното дело по разорявянето на духовните огнища на християнското изповядване във Византия било дело на императори, силни на деня, патриарси, епископи и духовници, които под въздействие на погрешното схващане, привнесено от императори и клирици, произхождащи от граничещите с исляма области. Според мюсюлманите Бог не бива да се изобразява от грешната човешка ръка.
Освен това на властта в този период били нужни повече войници, отколкото монаси; повече работещи, отколкото молещи се; повече деца, отколкото хора, обрекли се на безбрачие. Манастирски братства били подложени на погроми, а монасите и монахините – насилствено разстригвани и карани да сключат брак.
На всичко това бил сложен край със Събора,който възстановил иконопочитанието и потвърдил решенията на Седемте Вселенски Събора,проведени до тогава,отхвърлящи ереси и утвърждаващи Евангелските истини и чистота на вярата,завещани от Апостолите Христови и Отците на Църквата.
Този празник придобил и по-широк смисъл през вековете и тържествуващ с победата на Православието; кръста да си православен,който често е тежък,изисква отстояване на вярата и нейната защита дори с цената на земните блага,позиции в обществото и собствения живот.
Православието е именно начин на живот,морал,законодателство и вяра в Спасението на душата,която побеждава чрез Христа земните несъвършенства и немощи на тялото.Духът побеждава тленното и временното чрез вярата във вечността и съвършенство на бъдещите блаженства,които очакват спасилите се чрез Христовите истини.
На този ден в храмовете се изнасят за поклонение чудотворни икони,свети мощи и реликви,на които вярващите чрез поклонение се молят за здраве,благодатен и мирен живот и духовни сили за борба с житейските трудности и изкушения.
Духовниците извършват специално последование,наречено “ Молебен на Православна Неделя”.В него благодарим на Бога за всичко,което имаме,за всичко,което ни е помагал и го молим чрез молитвите на Света Богородица,Св.Йоан Кръстител ,Светите Апостоли ,Архангели,безплътни сили ,ангелите ни пазители и всички светии да бъде и в настоящия,и в бъдещия живот наша защита,ограда и Спасение.
На този ден са се произнасяли ( и сега се произнасят,но не е задължително) дванадесет анатеми:
1. На онези, които отричат Божието битие и утвърждават, че този свят е самобитен и всичко в него става случайно и без Божи промисъл – анатема!
2. На онези, които казват, че Бог не е дух, но плът; или пък че Той не е праведен, милосърден, премъдър, всезнаещ и които произнасят други подобни хули – анатема!
3. На онези, които дръзват да говорят, че Синът Божи не е единосъщен и не е равночестен на Отца, и казват същото и за Светия Дух, и които не изповядват Отец и Син, и Светия Дух като един Бог – анатема!
4. На онези, които безумно говорят, че за нашето спасение и очистване от греховете не са били необходими пришествието в света на Сина Божи в плът, Неговото доброволно страдание, смърт и възкресение – анатема!
5. На онези, които не приемат благодатта на проповядваното от Евангелието изкупление като единствено средство за нашето оправдание пред Бога – анатема!
6. На онези, които дръзват да говорят, че Пречистата Дева Мария не е била преди раждането на Христос, при самото раждане и след раждането Дева – анатема!
7. На онези, които не вярват, че Светият Дух умъдри пророците и апостолите и чрез тях ни възвести истинския път към вечното спасение, потвърждавайки това с чудеса, и също не вярват, че сега Той обитава в сърцата на верните и истински християни и ги наставлява на всяка истина – анатема!
8. На отхвърлящите безсмъртието на душата, края на света, бъдещия съд и вечното въздаяние за добродетелите на небесата, и вечното осъждане за греховете – анатема!
9. На отхвърлящите светите тайнства, извършвани в Христовата Църква – анатема!
10. На отхвърлящите съборите на светите Отци и тяхното предание, което е съгласно с Божественото откровение и се пази благочестиво от Православната вселенска църква – анатема!
11. На онези, които смятат, че православните царе се въздигат на престола не по особено за тях Божие благоволение и че при помазването им върху тях не се изливат дарованията на Светия Дух за изпълняване на великото царско служение, и които заради това се осмеляват на бунт и измяна – анатема!
12. На онези, които ругаят и хулят светите икони, поставени от светата Църква за възпоменание на Божиите дела и делата на Неговите угодници, та чрез гледането им християните да се подбуждат към благочестие и подражание, и на онези, които казват, че иконите са идоли – анатема!
Божествената Истина се въчовечи, за да спаси чрез Себе си нас, погубени от приемането и усвояването на убийствената лъжа. Ако пребъдете в Моето учение, казва тя, то вие наистина сте Мои ученици, и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни (Иоан 8:31-32). Само онзи може да бъде верен на Христовото учение, който с решителност отхвърля и постоянно ще отхвърля всички учения, измислени и измисляни от отхвърлените духове и хора, враждебни на Христовото учение, на Божието учение, клеветещи целостта и неприкосновеността му.”
Да бъдем радостни и благодарни,че сме православно кръстени и изповядваме спасителната православна Вяра!
Наташа Войкина
