Четата в Бекет реално е започнала да се сформира към 23 април 1876 г., защото едва тогава там пристигат двама от нейните членове, записани на първите места в списъка й: Перо Симеонов и Теофан Раданов. Те се завръщат от Херцеговина, където са участвали в избухналото там въстание.
Писмото на Вл. Д. Ранов от Крайова до Панайот Хитов от 25 април 1876 г. потвърждава предположенията за времето, когато се започва същинската работа по сформирането на четата. В писмото се казва: „Бъдете по- бързи, защото калаузите [ръководителите] врачански [Апостолов и Обретенов] ми се чини, че почнаха насъбирането на овните [четниците].”
Начало на „Имената на четата, названа Св. Георги, която се съедини на Бекет във вапора „Радецки” с дружината си под предводителството на Христо Ботев”.
Някои събития карат врачанските деятели в Бекет и Крайова в началото на май 1876 г. да потърсят помощта на Христо Ботев. Тогава той приема да стане войвода на тяхната чета.
На 26 април 1876 г. Стоян Заимов от Враца изпраща писмо до Бекет, с което съобщава, че бунтът в Панагюрище вече пламнал и не остава нищо друго, освен да се вдигат и те, във Враца. Затова иска незабавно изпращане на „стоката”, т. е. оръжието.
Човекът, който донесъл това писмо, казал, че на другия бряг на Дунав пристигнали 8 талиги за „стоката”, заедно с 28 души, които щели да бъдат водачи и пазачи. Минаването на „стоката” можело да стане само през Козлодуй или Оряхово. През Корабия било невъзможно.
Узнал за искането от Враца*, Обретенов организирал на 28 април акция по прехвърляне на оръжието, но тя се провалила. Според неговите обяснения били намерили лодкари и ги пазарили да пренесат тайно оръжието, като даже им заплатили. Каруците били поверени на Лукан Тодоров от Галиче, който обаче бил предаден, заловен и затворен от властите в Оряхово. В затвора бил бит докато започнал да
повръща кръв. Хората се изплашили, каруците се разбягали и лодкарите се отказали. Случката, макар объркано и два пъти повторена, предава и Стоян Заимов.
(* Още на 26 април Обретенов препредава накратко съдържанието на писмото на Заимов чрез телеграма до Горов в Букурещ.45 Датата на телеграмата обаче, която е по нов стил – 8 май, е подвела по-късно автора й, когато е пишел мемоарите си, и той погрешно пише в спомените си, че писмото на Заимов било получено в Бекет едва на 8 май.)
Напълно логично е провалът с опита за пренасяне на оръжието, да е една от причините, накарали дейците от четата „Св. Георги” да решат да потърсят помощта на Христо Ботев. Едва сега те са разбрали, че единственият начин да прехвърлят оръжието през Дунав е чрез чета. По това време и Спас Соколов също разбрал за провала в Оряхово и изпратил телеграма от Браила до Бекет да не предават оръжие за пренасяне, тъй като каналът е бил предаден.47 Другата причина за търсене на среща с Ботев е била информацията, че Панайот Хитов нямал намерение да идва в Румъния и да става войвода на четата в Бекет. Важен за изясняване на хода на историческите събития е въпросът: кога е станало научаването на тази вест?
Според думите на Никола Обретенов, за отказа на Хитов им известил първо Таньо Стоянов, когато те го намерили в Крайова и му предложили да стане войвода на Олтенишката чета. Таньо се съгласил и обещал, че щом се приготви, ще събере другарите си и ще замине за Олтеница. Запитан за Панайот Хитов, Таньо отговорил, че имал скоро писмо от него, в което Панайот му пишел, че няма да дойде да поеме воеводството, защото Сърбия не била готова да воюва с Турция, затова трябвало да се отложи въстанието за идната година. Скоро след това и Петър Йорданов получил известие от Хитов, че няма да дойде.
Известна е една телеграма на Йорданов изпратена до войводата на 22 април/4 май 1876 г.
Вероятно отговорът е последвал след това, към края на април.
„Тая новина се изля на главата ни като студен душ” – споделя Обретенов пред К. Апостолов. – Можем ли ние да отложим въстанието за идната година, когато всичко беше готово, когато народът в България беше въстанал и бяхме готови да му отидем на помощ, когато четите бяха готови? Но Панайот не искал да дойде! Какво трябваше да правим ние? Това известие ни съкруши. Мислихме с Апостолова и най- после решихме да се срещнем с Ботева и се съветваме с него какво да правим.” Тук се вижда важната информация, че събитието става по време, когато в Бекет вече са научили, че въстанието в България е било вдигнато. А това е не по-рано от 24 април. Също така става дума за „чети”, а не за една чета, както е в редактираните спомени на Обретенов от 1942 г.
„Щом стигнахме в Букурещ, веднага отидохме при Ботева – продължава Обретенов за срещата, станала в печатницата на публициста, бъдещ войвода. – …представихме му положението такова, каквото го представяха и нам, че четата е готова, оръжието, дрехите, припасите и всичко готово, само Панайот, както през 1875 г. отказва да поеме воеводството, затова сме дошли при него да се съветваме какво трябва да правим. Ботев ни изслуша с голямо внимание, замисли се, стана на крака, изправи се пред нас и каза: „Аз ще ви стана воевода!” Тоя неочакван отговор ни толкова зарадва, щото ние скочихме на крака, прегърнахме го, целунахме се и от очите на трима ни потекоха радостни сълзи. Всичко това остана тайно между нас и аз веднага заминах за Бекет да досвърша приготовлението на четата, а Апостолов остана при Ботева да му помага до тръгването.”
Можем да се досетим, че на въпросната среща Ботев е казал на апостолите, че ще стане техен войвода, в смисъл – войвода на четата „Св. Георги”, тъй като тя след отказа на Панайот Хитов e останала без предводител. По-това време за войвода на Гюргевската чета се е очаквал да дойде Филип Тотю.
Забелязва се, че има противоречие в ранните спомени на Обретенов. В тези от 1915 г., той казва, че при първата си среща с Ботев в Гюргево му разказал какво са направили по организиране на четата в Бекет . Според мемоарите от 1929 г. пък излиза, че когато е настъпила безизходицата и отиват при Ботев за съвет (вече в Букурещ), Обретенов и Апостолов отново са му разказали всичко за четата, сякаш той не е знаел за приготовлението й.
Последните, вече редактирани мемоари на Никола Обретенов от 1942 г., са подвели Александър Бурмов да приеме, че Обретенов и Апостолов, след като узнали, че Панайот Хитов няма намерение да им става войвода, са се срещнали с Ботев в Букурещ на 10 април 1876 г. Срещата обаче с Таньо Стоянов в Крайова, когато те му съобщили предложението да стане войвода на Олтенишката чета, и разбрали, че Панайот Хитов нямало да идва в Румъния, е била на 24 април 1876 г. В писмото си пък от 25 април (споменато по-горе) Вл. Д. Ранов информира последният, как върви работата по сформиране на четата: значи не е знаел за някакъв негов отказ. Освен това, според всички спомени на Обретенов, срещата с Ботев е станала, когато въстанието в България е било вече вдигнато и в Румъния са научили за това.
В неведение какво е правил Христо Ботев през месец април 1876 г., и опитвайки се да наблегне на „късното” му включване в четническото движение в Румъния, Стоян Заимов дава следната информация за края на събитията, към които вече е бил съпричастен: „От датата на „сметката” [цитирана от З. Стоянов] се вижда, че Ботев чак през май месец, 1876 г., излязъл на сцената… „Сметката” право казва, че Ботев излязъл на сцената през месеца, в който сухо и сурово бе се подпалило от Панагюрския въстанически пожар, и когато Обретенов и Апостолов бяха отишли от Крайова в Букурещ, за да търсят войвода за четата.” От писаното се вижда, че срещата на врачанските дейци с Ботев е станала не през април, а чак през май 1876 г.
Врачанските апостоли са били при Ботев едва на 4/16 май 1876 г. Него ден Мито Цвятков изпраща телеграма на Димитър Горов със съдържание: „Апостолов и Тихов [Обретенов] заминаха за Букурещ.” Датата 4 май е логична в развоя на събитията, тъй като според сведенията на Обретенов, Христо Ботев от 20 април до 1 май 1876 г. е бил в Одеса. Изчакали са и като са разбрали, че се е върнал, са тръгнали при него за драматичната среща.
В подкрепа, че на 4 май 1876 г. е произтекъл актът, когато Ботев предлага да стане войвода на четата на врачанци, идва и една телеграма от същия ден, изпратена от сръбският консул в Букурещ до Белград. В която се казва: „Ботев ми яви, че днес тръгва с чета над 100 човека, ще мине при Рахово.” На другия ден консулът обаче изпраща нова телеграма до Белград с уточнението, че Ботев не е готов. Тя има своето обяснение и то ще бъде дадено по-нататък.
