На 1-ви януари празнуваме българския народен празник Сурваки, с който се бележи началото на новата календарна година. Нарича се още Сурваки, Сурва , Васильовден.
Наименованието на празника идва от основния обичай, който се изпълнява в този ден – “сурвакане”. Момчета между 4 и 12 години или ергени обикалят по къщите и сурвакат домакините, като ги потупват по гърба със сурвачки с думите:
Сурва, сурва година,
весела година!
Едър клас на нива,
голям грозд на лоза,
жълт мамул на леса,
пълна къща с коприна,
червена ябълка в градина,
живо-здраво до година,
до година, до амина!
След като пожелаят здраве и плодородие на стопаните на дома, сурвакарите са дарявани от домакините обикновено с хранителни продукти или паричка.
С пожеланията си сурвакарите трябва да прогонят нечистите сили, които върлуват по време на „мръсните” дни и да предпазят хората от тях.
На много места се изпълнява и обичаят “Лудуване” – който е гадание за женитба. Момите и ергените пускат в котле с вода белязани китки или пръстени. Една мома (някъде дете, старица или др.) ги изважда, наричайки при това на кого какъв брачен партньор се пада. Потапянето и изваждането са съпроводени със специални песни, като обичаят обикновено завършва с общо хоро.
Ето и някои поверия, свързани с празника Сурваки:
Ако момите и ергените сложат първия залък от своите парчета баница под възглавницата, през нощта ще сънуват своя бъдещ съпруг или съпруга.
Жените и девойките в къщата си мият косите с водата, в която е натопен дрян за здрави и лъскави коси.
Колкото по-здрави и едри са орехите на масата, толкова по-здраво ще е семейство през новата година.
Около огъня или трапезата се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. Този, чиято пъпка от дряна пукне и отскочи най-високо, ще бъде здрав през годината.
Кихне ли някой, приема се за добър знак и на името на кихналия се нарича първото родено напролет домашно животно.
Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода. Сутринта гадаят според това, чие листо е свежо или увехнало.
Какви ястия трябва да има на трапезата днес:
Ястията на Сурваки /или Васильовден/ трябва да са блажни. Задължително трябва да има баница и/или погача и свинско месо. Именно свинското месо различава днешната трапеза от тази на Бъдни вечер.
На някои места се прави само баница, без пита. Коли се и петел.
Погачата за Сурваки е обреден хляб, голяма прясна (безквасна) пита, специално направена за тази вечер. В нея се слага паричка. След като трапезата бъде прекадена с тамян, за да се прогонят злите духове, питата се разчупва на определен брой късове, като всеки един се нарича на член от семейството; има късове и за къщата, добитъка, Господ и Света Богородица. Според това в кое парче е парата, се определя при кого ще е късметът през годината. На масата се слагат орехи, мед, жито и ошаф.
