Site icon Zov News – Новините от Северозападна България

Зов за помощ! Да помогнем на Дария да живее нормално

Дария Христова е на 23 години. Младата жена е от Враца и се бори с тежката диагноза “първично – прогресивна множествена склероза”.

Шансът за Дария да спре прогресията на болестта е чрез лечение в Москва. Сумата обаче е непосилна за семейството й – 45 000 евро.

Майчина сълза

Казвам се Поля Христова. Аз съм от Враца, но живея в Хайредин.

Преди 23 години със съпруга ми осиновихме момиченце на 5 дни от рождението й. Тя веднага стана нашата любима дъщеричка.

Нарекохме я Дария и тя растеше здраво, щастливо и красиво дете.

Завърши в Троян средното си образование в Национално училище по приложни изкуства, после записа в Пловдив в Аграрния университет и ето тогава започнаха някакви проблеми : световъртеж, слабост, променена походка, често падане и проблеми с отделителната система.
Потърсихме лекари хематолог, уролог, накрая невролог и магнитно-ядрения резонанс показа наличие на лезии в главата и шията и диагноза множествена склероза/ МС./

Дойде като „подарък” за деветнайсетия й рожден ден.

МС е автоимунно заболяване, което в крайна сметка води до инвалидизация и за него стандартната медицина няма лечение.
Прилага се терапия, която да забави развитието на инвалидизацията с различен успех при различните пациенти, и различен тип на МС.

От начало беше погрешно определен нейният тип на МС като пристъпно-ремитентен.

При този тип болестта има периоди на дълги ремисии и по-тежки прояви настъпват значително по-късно и даже могат да не са много тежки.

Но при Дария, очевидно, нямаше пристъпи, а постоянно проблемно състояние и даже влошаване.

Сменихме поддържащото лекарство, а след това и лекуващия лекар и се установи, че Дария е носител на по-неблагоприятния тип МС-първично-прогресивна.

Наложи се Дария да прекъсне следването си след втория семестър на втори курс.

За да се спре бързото влошаване се приложи друго лекарство и отначало имаше леко подобрение, без да въздейства на другите й симптоми, но следващите вливания на препарата даваха много кратък подем на силите й, и всеки следващ път по-слабо въздействие.
Не съществуват много препарати за поддържаща терапия на МС и възможностите за подобрение изглеждат изчерпани.

Какво става с детето ми?

Не мога да опиша и споделя с вас, защото не съм на нейното място.
Помня горе-долу какво чувствах и мислех на деветнайсет и на двайсет и три години, но аз бях абсолютно здрава, нямах никакви страхове, комплекси, болки, мисли за провал на живота, неуспех, негодност и още по-мрачни мисли…
Понякога тя открехва пред мен мислите си и дори казва думи, които не мога да приема, въпреки че разбирам и чувствам много от нейната горчилка, но тя ги казва простичко и трезво…
Може би е много млада, за да знае цената на живота, а може би животът й, бъдещето й я плаши и тя отхвърля мисълта за това, какво й се случва и какво я чака.

Много ме разтърси и друго.

Веднъж тя ми каза, че е сънувала как се разхожда с лека походка, тича и не чувства другите си теглила, била здрава като преди.

Сънят бил като действителност.
Събудила се скована и мокра… Представих си как се събужда човек от такъв сън, тя беше тогава на двадесет години. Сега не знам какво сънува, но зная, че надеждата и не угасва съвсем.
Тя се отдава на мечти, когато се люлее на люлката, която и направи чичо Петър от с. Бързина, Бог да го поживи!

Тя поиска тази люлка веднага, след като научи за болестта си и се наложи да прекъсне следването си и да остане вкъщи.

Тази люлка я връща към детството и времето, когато беше здраво момиче.
Там тя мечтае не просто за здраве, но със сигурност и за всичко, което трябва да преживее една девойка, жена, майка…един млад и здрав човек.
Благодарна съм на Пепи, много хубава люлка направи, от сърце.

Но на детето ми е нужна реална надежда. Тя чете, общува с други болни от МС и знае, че не се лекува, макар държавата да и осигурява, вероятно най-доброто, което има у нас безплатно.

Наскоро научихме за сравнително нова терапия за МС ЧРЕЗ ХИМИОТЕРАПИЯ И ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА СТВОЛОВИ КЛЕТКИ, която успешно се прилага в Русия.
Свързахме се с клиника в Москва, където прилагат тази терапия повече от двадесет години. Изпратиха ни оферта и са готови да ни приемат към септември 2022 година.

Самата процедура струва 45 хиляди евро, без съпътстващите разходи за път и особените лекарски грижи и наблюдение след терапията, които не се поддържат от здравната каса.

Цялата необходима сума не е по силите на нашето семейство, даже ако продаваме каквото имаме и оставим детето си не само болно, но и бедно.

Терапията трябва да спре бързо прогресиращата при Дарето инвалидизация, но няма напълно да премахне нанесените щети.

Лезиите/прекъсването/ в миелитната обвивка на нервите ще останат и в най добрия случай малко ще се свият, но е много важно, че няма да се образуват нови поражения и ще може да се подобрява чрез други терапии. Колкото по-бързо се приложи трансплантацията, толкова по-бързо ще се прекрати образуването на нови лезии.
Аз също сънувам един сън: Дария, но по-малка, се дави в бистра и дълбока вода, и ме гледа от там с широко отворени от ужас очи, подавам ръка, изваждам детето си, грижливо го увивам в дрехата си, вземам я на ръце и излизам през портата на нашия дом с нея.
И двете сме спокойни.

Винаги съм искала да закрилям и опазвам детето си от всяка болка и разочарование, като всеки от вас. Сега, когато тя плаче, аз съм безпомощна.

Думите, с които се опитвам да я утешавам, я вбесяват, защото са само празни думи, Тя казва „никой не може да ми помогне”, а прекрасните, потънали в сълзи очи крещят „мамо, помогни ми!”

Мога да дам живота си, но няма да помогне, оказва се, че може да и помогне една сума пари.

Имам живот, но нямам тези пари. Затова ще моля за помощ хората, които ни познават и тези, които не ни познават, но имат добрината да помогнат с каквато могат и желаят, да дарят сума за Дария, за да живее достойно колкото Бог и отреди!

 

Разказът на майката на Дария е прекопиран от Фейсбук.

Exit mobile version