С началото на Страстната седмица християнският свят навлиза в най-съкровения период от годината – дните, посветени на страданията, разпятието и Възкресението на Иисус Христос.
Тази седмица е наричана Велика, защото проследява последните дни от земния път на Спасителя – от тържественото Му влизане в Йерусалим до жертвата на кръста и победата над смъртта. Всеки ден от нея носи дълбок духовен смисъл и се отбелязва със специални богослужения в храмовете.
През първите три дни – Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда – се извършва т.нар. „Последование на Жениха“ – едно от най-покайните богослужения, което напомня за необходимостта от духовна будност и готовност.
На Велики понеделник Църквата припомня как Христос изгонва търговците от храма, утвърждавайки го като място за молитва, а не за търговия. В този ден се прави и паралел със съдбата на свети патриарх Йосиф – предаден от братята си, но въздигнат чрез изпитанията.
На Велики вторник се припомнят притчите за десетте девици и за талантите, които носят послание за отговорност, вяра и готовност за срещата с Бога.
На Велика сряда вярващите си спомнят за покаянието на грешницата, помазала Христос с миро, както и за предателството на Юда, който Го предава за тридесет сребърника.
Страстната седмица е време за вътрешно пречистване, смирение и обръщане към духовното. Тя подготвя вярващите за най-светлия християнски празник – Възкресение Христово, носещ надежда, прошка и нов живот.