Вили Лилков

Материал за четене за соцносталгиции: “Чугунолеярен завод „Веслец“ – Враца или как намалението на загубите се превръща в печалба и повод за раздаване на премии!

Заводът произвежда чугунени отливки за машиностроенето и други отрасли на икономиката.

В сборника „От Девети до Десети“, съставен в прослава на българската социндустрия шефът на Шесто управление на ДС Димитър Иванов, пише: „Чугунолеярният завод „Веслец“ е с комплектна доставка на оборудването от СССР … Технологията е перфектна, тя изпреварва квалификацията на работещите, процесите са овладени след 5 години с големи усилия на инженерния състав.

генерал агрохимикали

“ Какво си мисли шефът на Шесто е едно, а какво пише Второ главно управление на ДС за завода е друго.

Да погледнем Литерното досие на завод „Веслец“ в ДС: само за месец януари 1980 г. на завода са върнати като негодни 340 блок-картери, произведени за нуждите на МК „Васил Коларов“ – Варна.

През 1982 г. загубите от бракувана продукция в завода са за 3 млн. лева, а себестойността на 100 лева произведена продукция е 119,23 лева, при план от 125,38 лева.

Ръководството на завода е доволно и отчита „положителен“ резултат, защото планираната загуба е намалена с 6,15 лева на всеки 100 лева произведена продукция, което е повод за раздаване на премии!

Всичко това се постига с „перфектната съветска технология“!
През 1987 г. планът за производството на чугунени отливки е преизпълнен – при план от 29 000 тона са произведени 29 308 тона отливки.

В стойностно изражение това се равнява на 113 хиляди лева повече произведена продукция, но преизпълнението отново се дължи на намаляване на плановата загуба с 464 хиляди лева, защото при планирани 110,02 лева разходи на 100 лева стокова продукция, са отчетени разходи от 109,91 лева.

Преразходът на стоки, материали и полуфабрикати в завода е за 555 хиляди лева.

Текучеството през същата година е впечатляващо: постъпили са 599 души, а са напуснали 499 души (184 са дисциплинарно уволнени), а всеки втори от работещите е с основно или по-ниско образование.
През 1988 г. себестойността на 100 лева произведена продукция е 115,16 лева, а загубата на завода е 7,397 млн. лева, което отново е повод за раздаване на премии, защото планираната загуба е била за 9,244 млн. лева!

Безстопанствеността също е „на ниво“

– през 1987 г. и 1989 г. от ФРГ са доставени машини и оборудване за 2,2 млн. лева, които не са инсталирани, те години наред стоят разкомплектовани, корозират и накрая са окрадени.
Деветата петилетка (1986-1990 г.) приключва катастрофално за българската металургия – общите дотации за отрасъла през това време са за 240 млн. лева.

Цените, на които страната изнася и внася метали силно се отклоняват в полза на вноса. За покриване на загубите от външнотърговската дейност дотациите са за 703 млн. лева и т.н. и т.н.
Предприятието продължава да трупа загуби след 1989 г. За 1995 г. загубата е в размер на 91 млн. лева. За първото полугодие на 1996 г. тя е 34 млн. лева.

А за деветте месеца на 1997 г. печалбата от текущата дейност е в размер на 168 млн. лева, но загубата от минали години е 201 млн. лева.

До ноември 1997 г. комбинатът дължи на ДОО 634 млн. лева.

Материалът е препечатан от личната страница на Вили Лилков във “Фейсбук”