Междурегионалната и междуотрасловата диференциация на работните заплати продължават да задълбочават поляризацията на доходите от труд и социалните неравенства. Това твърдение се подкрепя от факта, че в 9 от 28 области размерът на средната работна заплата представлява под 75% от средната работна заплата за страната. Тези области се очертават с най-голяма концентрация на нископлатени работници.

Водещи в класацията са Видин (945 лв.), Благоевград (922 лв.), Силистра ( 953 лв.). Кюстендил (988 лв.), Смолян (992 лв.).

В динамичен аспект, средната работна заплата не нараства със сходни темпове във всички наблюдавани области. Областите с най-ниско заплащане бележат по-високи темпове в сравнение със средните за страната. Така например, в област Видин средната работна заплата нараства с 16.7%, като този ръст е под въздействието на силното намаление на наетите лица (-6%). Аналогична е ситуацията в Благоевград, Кюстендил и Смолян, където се отчита нарастване на СРЗ на или над средните нива. Темповете са  определено недостатъчни при  тези ниските базови нива на СРЗ, за да ги изтласкат от дъното на класацията. Тези проблеми не могат да се разглеждат самостоятелно и следва да се проследи напредъка в областта на инвестиционната и бизнес активност, на демографските процеси и недостига на необходимата работна сила.

София-столица се отличава с най-висок размер на СРЗ (1855 лв.) и темп на нарастване от 11.8% на годишна база. Запазва се разликата в размера на СРЗ между София-столица и Видин около 2 пъти. Тази асиметричност е системно налице повече от десетилетие, което вече може да се дефинира като структурен проблем за българската икономиката. Освен това в София-столица е концентрирана малко над 1/3 от общо наети лица в българската икономика. Високата тежест на наетите лица съпроводен с по-висок размер на СРЗ е достатъчен аргумент да се твърди, че общото нарастване на СРЗ за страна е силно повлияно от ръста на СРЗ в София-столица.

На следващо място, като измерител на неравенствата в България, може да се посочи междуотраслова диференциация в заплащането. Като цяло, на отраслово ниво преобладават икономическите дейности с устойчив ръст на работните заплати за едногодишен период, макар и с различни темпове.

През последната година, основни движещи сили за нарастване на номиналните работни заплати са регулаторните механизми, като най-важно значение имат последователното нарастване на минималната работна заплата, приоритетното финансиране на някои важни публични сектори (средно образование), както и поддържането на сравнително устойчиво покритие на наетите работници с КТД. Важно значение имат също и антикризисните мерки, които ограничиха спада на средносписъчния брой на наетите лица, дори при някои икономически дейности  се повиши или запази на същите нива.