Половината дюни между Приморско и Перла не са отразени в кадастъра.

Това констатира в свое проучване “Зелени закони”.

Проучването на дюните по българското Черноморие е било с цел да се установи, колко от съществуващите дюни са описани като такива и отразени в кадастъра и специализираните карти.

Според научни проучвания и данни на МОСВ днес в България има между 7 и 12 км2 дюни, а в специализираните карти на МРРБ са включени 4,654 км2.

Заинтересовани от тези разлики в площите от “Зелени закони са проверерили терени от Ахтопол до Шабла и са открили множество варианти на некартиране на дюни без никаква логическа причина.

На практика картирани в кадастъра се оказаха само половината от известните дюни в България.

Казусът между Приморско и Перла.

Горната схема показва картиранията на дюни в специализираната карта на дюните в община Приморско.

И докато обект на картиране са били всички дюни около устието на Ропотамо прави впечатление, че на север от 5 картиран район чак до устието на Ропотамо дюни въобще не са картирани.

Проучваната територия е изцяло в Натура 2000 и затова през 2012 дюните са били картирани по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“, с възложител Министерството на околната среда и водите, и докладвани на Европейската комисия като сива, бели и облесени дюни с обща площ около 237,232 декара (вж. картата – оцветено с охрено). Тези дюни са отразени и в специализирания формуляр на защитената зона Ропотамо.

Но в специализираната карта на дюните към кадастъра е отразено под половината от тях или 121,057 декара (на картата оцветени щриховано).

“Не можем да отгатнем защо заданието за картиране на дюните не обхваща териториите на север от картен лист 5 до Перла, както и защо Министерството на регионалното развитие не е използвало данните за картираните дюни на Министерството на околната среда и водите. Съгласно Закона за устройство на Черноморското крайбрежие – “В едногодишен срок от влизането в сила на този закон Министерството на околната среда и водите предоставя на Агенцията по геодезия, картография и кадастър информация за отразяване на пясъчните дюни в кадастралната карта и в специализираните карти и регистри по чл. 6, ал. 7. В 6-месечен срок след предоставянето на информацията границите на пясъчните дюни се отразяват в кадастралната карта и специализираните карти и регистри.”  ЗУЧК е приет през 2008 година и това задължение очевидно още не е изпълнено…”, пишат още от “Зелени закони”.

Защо е важно дюните да бъдт отразени като дюни в кадастъра?

Когато това се случи:
1.  площта им се изключва от площта на плажа, на която може да бъдат разполагани преместваеми търговски обекти.

2. на тях не може да се разполагат коли, кемпери и каравани;

3. забранява се поставянето на строителството на всякакви преместваеми обекти и съоръжения;

4. забранява се преминаване и паркирането на леки автомобили.
Ако дюните не са отбелязани като такива, концесионерите на плажовете имат възможност безнаказано да ги разорат и да ги включат към площта на плажа.

От “Зелени закони” питат Министерството на регионалното развитие защо не са отразени в кадастъра

Дюните са крайбрежни екосистеми, които се формират при специфичното взаимодействие на морето и сушата. Те са екотонна територия между водната среда и сушата, която се отличава с уникалност на екологичните условия и на населяващите я флора и фауна. Дюните имат важна буферна роля за намаляване на разрушителната сила на морската абразия към сушата. Поради своята спецификата, навсякъде те заемат сравнително неголеми площи, при промяна на условията са лесно разрушими и силно чувствителни екосистеми. Поради засиления антропогенен натиск техните площи са намалели няколко пъти през последните 100 години. Заради дюните като застрашени природни екосистеми са включени както в Червения списък на Европейския съюз, така и в Червена книга на Република България. Те са определени като важни за опазване природни местообитания в Европейската мрежа от защитени зони НАТУРА 2000.