За периода 2021–2023 г. в държавните институции са постъпили едва няколко сигнала, свързани с корупция и конфликт на интереси при управлението на европейски средства, а реално наложените санкции са само две. Основната причина за това е, че работещи в администрацията и участници по европроекти не вярват, че ще бъдат защитени, ако подадат сигнал, и се опасяват от последици.
Това сочат данни от одит на Сметната палата, който разглежда мерките за превенция и противодействие на корупцията при разходването на евросредства, както и социологическо проучване, поръчано от одитната институция.
Сметната палата припомня, че през периода 2021–2027 г. България управлява 13 програми, финансирани от ЕС, на стойност близо 13 млрд. евро. Въпреки това одиторите заключават, че националната система за контрол срещу корупция работи слабо – липсват ясни цели и измерими резултати, а координацията между институциите е проблемна.
Одитът обхваща Министерския съвет и осем министерства, сред които тези на иновациите, труда, околната среда, регионалното развитие, транспорта, образованието, вътрешните работи и земеделието. Констатирани са редица дефицити – неясни правила, дублиране на функции, липса на единен подход за оценка на риска, както и пропуски в етичните стандарти, които не обхващат част от най-висшите длъжности в изпълнителната власт.
От доклада става ясно и че анонимните сигнали често не водят до проверки, въпреки че европейските правила допускат разглеждането им. В два случая в земеделското министерство изобщо не са възложени проверки именно заради анонимност.
За трите години са наложени две наказания – глоба от 1000 лева за конфликт на интереси и санкция за неподаване в срок на декларация. Одиторите посочват още, че контролът върху имуществените декларации често е само формален – проверява се дали документите са подадени, но не и дали информацията в тях е вярна.
Социологическото проучване към доклада показва, че макар мнозинството от анкетираните да твърдят, че биха сигнализирали при съмнение за злоупотреби, на практика това правят едва 1–3%. Най-честите причини са страх и липса на защита (67%), както и недоверие в институциите (36%). Част от хората, които все пак са подали сигнал, споделят, че не са получили резултат или са понесли негативни последствия.