Site icon Zov News – Новините от Северозападна България

„Пътят на Легионера“: Опознай красотите на Северозапада част II

„Опознай родината, за да я обикнеш“, са казали хората. А аз ви казвам „Опознайте Северозапада, за да го преоткриете“.

Навсякъде можеш да видиш красотата, стига да имаш очи за нея.

Ние, хората от Северозапада, сме малко „по-чешити“, но пък живеем на много красива земя. Не знам дали е, защото съм от тук, но за мен в Северозападния край се крият едни от най-забележителните и красиви гледки и исторически наследства, които имаме на територията на страната си.

И точно до такива исторически и архитектурни наследства ни заведе турът „Пътят на Легионера“.

Вече ви разказах за част от тях – местността Градище, Античната крепост в Монтана, разкопките в село Синаговци и крепостта „Кастра Мартис“ в град Кула.

„Пътят на Легионера“: Опознай красотите на Северозапада част I

Днес ще си поговорим за крепостта Баба Вида, за Белоградчишката крепост, за „Калето“ в град Мездра и малко по-малко за крепостта „Калето“ в Берковица и късноримската резиденция “Скретиска” в Костинброд.

Крепостта „Баба Вида“

„Баба Вида“, наричана и „Бабини Видини кули“, е средновековна крепост във Видин. Считана е за единствената изцяло запазена крепост в България. Служила е за замък на местния владетел през Средновековието, както и за оръжеен склад и затвор в края на османското управление.

Имената, с които е известна крепостта днес, произхождат от легенда за сестрите Вида, Кула и Гъмза, наследили местен владетел.

Вида, най-голямата, изгражда замъка, който е наречен на нея „Бабини Видини кули“ и съкратено „Баба Вида“.

Крепостта се намира на северозападния бряг на големия завой на река Дунав при град Видин. Има форма на висок трапец, разположен в направление от североизток (моста с входа) към югозапад.

Значително е разширена и укрепена по времето на цар Иван Срацимир. Голяма част от сградите, построени по онова време, са останали неразрушени. Тя е цитаделата – най-укрепената част от изградената по османско време Видинска градска крепост, наричана от османците Девствената крепост, тъй като никога не е била завземана със сила.

Крепостната структура включва 2 пояса защитни стени (в 2 концентрични четириъгълника), 4 кули, 4 бастиона, бартизани (кулички за наблюдение и стрелба), бойници за оръдия и стрелци. В северния връх на вътрешните стени е разположена най-добре запазената Срацимирова кула (висока 16 метра), а подобна кула има по средата на северозападната вътрешна стена.

Тези 2 кули са 4-етажни, входната кула (на североизточната външна стена) е 3-етажна, а 8-стенната Австрийска кула (на източния връх) е двуетажна.

Замъкът е издигнат върху част от древноримската крепост Бонония, строена за местния гарнизон през ІІ век, превърнала се в малък град (заемал площ от около 20 хектара). Първите строителни дейности по крепостта датират от края на Първото българско царство.

Строежът на същинската крепост е започнал през Х век. Византийски хроники сочат, че Видинската крепост е издържала през 1003 година 8-месечна обсада от византийските войски, водени от император Василий II. Византийците все пак влизат, но с подкуп и измама. От постройките от онзи период днес са останали сравнително малко.

Най-запазени са стената и кулите, които са разположени към река Дунав. Почти през целия период на Второто българско царство крепостта е най-важното укрепление в Северозападна България.

Най-голямото разширение на крепостта е при цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство, ползвал я като феодален замък. През неговия период са построени вътрешни стени и кули. Именно тогава крепостта добива вид, близък до този, който тя има днес.

Разкрити са основи на параклис от XIII – XIV век.

След XVIII век крепостта „Баба Вида“ вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор. В ниша при южния ъгъл на крепостта е запазена бесилката на затвора.

Белоградчишката крепост

Белоградчишката крепост се намира непосредствено до град Белоградчик. В исторически аспект крепостта е най-голямата културна забележителност на град Белоградчик. Към Белоградчишкото кале и към Белоградчишките скали е насочен основният туристически поток на района. Белоградчишката крепост е една от най-запазените крепости в България и е обявена за паметник на културата от национално значение.

Крепостта е построена по времето, когато тези територии са били в пределите на Римската империя. При построяването на някогашната римска крепост са използвани изключително естествените скални форми, които се намират тук. На практика крепостни стени са били построени само от северозапад и югоизток. От останалите страни крепостният двор е преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра.
Първоначално Белоградчишкото кале е имало предимно наблюдателни функции, а не строго отбранителни.

През 14 век цар Иван Срацимир разширява старото укрепление като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. По време на неговото управление крепостта става едно от основните по важност укрепления в региона като отстъпва само на Видинската крепост, която е служила за замък на самия Срацимир.

При завладяването на България от Османската империя Белоградчишката крепост е превзета през 1396 г. По време на Османското владичество турците разширяват крепостта, поради засилената хайдушка и революционна активност в района. Същински изменения в структурата на крепостта са нанесени в началото на 19 век.

В разширенията от този период проличава характерен за османското крепостно строителство стил. Извършва се почти пълно преустройство, както и допълнителни разширения. Добавени са и типично европейски елементи в крепостта. Това се дължи на френските и италианските инженери, които участват в разширението.

Важна е ролята на Белоградчишкото кале в потушаването на Белоградчишкото въстание от 1850 г. За последен път крепостта е използвана във военни действия по време на Сръбско-българската война през 1885 г.

Стените на калето са с дебелина над 2 метра в основата си, а на височина достигат до 12 метра. Съществуват 3 отделени един от друг крепостни двора, които се свързват помежду си посредством крепостни порти. Цялата крепост има обща площ 10 210 m².

Крепостта е реставрирана, след като е обявена за паметник на културата. Стопанисва се от управлението на Белоградчишкия исторически музей. Част е от Стоте национални туристически обекта.

„Калето“ в град Мездра

Археологически комплекс „Калето“, съхраняващ 70-вековна история, се намира в югозападния край на Мездра, върху висок скалист рид, надвесен над левия бряг на река Искър.

Хълмът е естествено защитен и разположен на място, където се пресичат основни пътища, използвани от дълбока древност до днес.

На този кръстопът на цивилизациите са събрани останки от цялата човешка история – от каменно – медната епоха до Средновековието.

Хълмът над река Искър е запазил следите от две последователно съществували укрепени селища от края на каменно-медната епоха (втората половина на V хил. пр. Хр.)и преходния период към бронзовата епоха (първата половина на IV хил. пр. Хр.), които са унищожени при стихийни пожари. Многобройните находки от разкопките на „Калето“ недвусмислено показват, че в края на каменно-медната епоха селището край Мездра процъфтява като занаятчийски център.

Една от най-значимите находки от края на каменно-медната епоха е откритото през 2008 година „Светилище на тура“, което няма аналог в България. Дивото говедо Тур било езическо божество, за което древните вярвали, че крепи света на рогата си. На същото място, където се намирало светилището на тура, около 2500 години по-късно е създадена ранно-тракийската сакрална структура. Древните траки от племето „трибали“ населявали местността до I век, когато селището заедно с цяла Мизия е завладяно от Римската империя.

Историята на „Калето“ продължава през Античността, като на това място са съществували римско укрепление от средата на II век, езически култов център от III век и укрепено селище от IV-VI век. Основите на езическото светилище, което прераства в езически култов център и сега могат да се видят лежащи точно над праисторическото „светилище на тура“.

От този период са открити множество бронзови монети от времето на римските императори Дометиан, Клавдий II Готски и Проб, бронзови фибули, украшения за колан, торква и сребърно листо от лавров венец. Много рядка находка е откритата под основата на крепостната стена бронзова отливка на орел.

Това е едно от най-ранните изображения на тази могъща птица – емблема на Римската империя, изразяваща властта и силата. Друга ценна находка е бронзов ключ, намерен сред останките на най-представителната сграда на Калето.

Поради стратегическото разположение на римската крепост, която е най-запазената крепост от този период в България, археолозите допускат, че е открит символичният Ключ към Северозапада.

По време на Великото преселение на народите крепостта и градът са разрушавани нееднократно. През VII век по тези места дошли славяните. Последните антични монети открити тук са от времето на ранно-византийския император Юстин II (565 – 578) и посочват приблизителната дата на славянското заселване.

След славяните по тези земи идват Аспаруховите българи и върху руините от късно-античното укрепено селище през IХ-ХI век се развива старобългарско селище.

Крепостта и селището са превзети през ХI век, когато византийският император Василий II завладява Северозападните български земи.

Но, за да опознаеш красотите на Северозапада не ти е нужен само GPS, нужно ти е и търпение, за да се добереш до някои исторически наследства или пък късмет, а понякога и това не помага…

И въпреки че времето е успяло да съхрани тези красоти, ние хората сме на път да ги разрушим…

Над 10 века история се губят под напора на безхаберието и незнанието ни. Строим пътища към „Новия свят“, но забравяме тези към вкъщи…

Крепостта „Калето“ в Берковица и късноримската резиденция “Скретиска” в Костинброд освен, че са трудни за намиране е и почти невъзможно да се стигне до тях.

Пътищата са обрасли, локациите са запуснати, неподдържани и изоставени. Няма и следа от тези древни крепости, но най-тъжното е, че не са се изгубили под напора на времето, а заради безхаберието и некомпетентността на хората.

Невежеството на общините разрушава важни културно-исторически ценностти за стараната. А най-лошото е, че в интернет пространството вали информация, че те могат да бъдат посетени и открити лесно, дори е прикачен и снимков материал.

Снимки в сайта на община Костинброд, които показват останките от късноримска резиденция Скретиска.

Това е пътят, който води към резиденцията. След няколко метра се губи изцяло от трева, а посетителите могат да видят единствено това, но не и крепостни останки.

Скретиска – Костинброд

Римска резиденция и пътна станция “Скретиска” се намира на територията на завод “Кока кола” и в част от Ягодовото стопанство в Костинброд, на 5.06км югозападно по права линия от центъра на града.
Станцията има Т-образна форма.

Ориентирана е в посока югозапад-североизток. Състои се от 9 помещения, разположени около вътрешен двор. Общата и площ е 0.73дка. Построена е от средни по големина камъни, споени с бял хоросан. На места е използван и хоросан, смесен със счукана тухла.

Съществувало е казармено помещение, както и много интересна ротонда. На обекта са открити мозайки от IV в. Станцията е построена на Виа Диагоналис през 317- 324г, по времето на императорите Диоклециан и Константин Велики.

Нейното съществуване завършва след Втората готска война 377- 378г, когато е разрушена.

Положението с крепостта „Калето“ в град Берковица е малко по-добро.

За да се стигне до нея отново не е нужна само навигация, но и доза късмет. Растителността е взела превес над крепостните останки, но все още може да се види нещо, макар и малко.

Антична и Средновековна крепост “Калето” – Берковица е

паметник на културата с историческо значение. Архитектурните разкопки започват през 1961г. Разкрити са външна и вътрешна крепостна стена от късната античност с отделни помещения между тях.

Във външната крепостна стена са включени и две базилики.

На югоизточния склон са разкрити археологически материали от тракийско селище. След него през римската епоха тук има живот, свързан с рударството и добива на злато, но укрепяването на Калето и преизграждането му от селище във фортификационно съоръжение става през IV-Vв. Открити са архитектурни детайли – колони, капители.

Събрани са различни материали – керамика, тухли, оръдия на труда, оръжия, монети.

Проектът QuesTour е създаден, за да повиши стойността на неизследвани досега културно-исторически маршрути и ресурси за туризъм в трансграничния регион България-Сърбия, с цер да ги превърне в желани и разпознаваеми туристически обекти. Събраните данни след проучване на региона показват, че дестинацията остава по-малко популярна за туристите в сравнение с останалите региони в двете страни. Проектът е с продължителност от 15 април 2020 г. до 14 юли 2021 г. Изпълнява се чрез партньорство между български и сръбски партньори – Национален туристически клъстер „Българският пътеводител“ (България), ENECA – Асоциация на икономическите експерти (Сърбия) и Община Враца (България). Проектът се финансира от Европейския съюз чрез програмата Interreg-IPA CBC България-Сърбия 2014-2020.

Снимки: Симеон Чиров

Exit mobile version