През 2027 г. държавата планира да затвори вратата за нови публични проекти, докато от Брюксел предупреждават България да не пести именно от инвестициите и потенциала за растеж
България е на път да посрещне 2027 г. с необичайна рецепта за оздравяване на публичните финанси – практически да спре новите държавни инвестиции в строителството.
От указанията на Министерството на финансите за подготовката на Бюджет 2027 става ясно, че министерствата и останалите държавни структури няма да могат да залагат нови инвестиционни проекти. Изключения ще се допускат основно при аварийни ситуации, проекти в областта на отбраната и инвестиции, чието неизпълнение би довело до санкции за България.
На практика посланието към администрацията е ясно: довършвайте започнатото, но не започвайте ново.
И това идва в момент, в който страната трябва едновременно да модернизира инфраструктурата си, да решава натрупвани с години проблеми във ВиК мрежата, пътищата, училищата, здравната и социалната инфраструктура и да преодолява все по-големите различия между отделните региони.
Първо режем инвестициите
Причината за затягането на коланите е бюджетният дефицит.
България се намира в процедура по свръхдефицит и трябва да представи пред Европейската комисия проектобюджета си до 15 октомври. Според действащата бюджетна прогноза дефицитът от 5,7% от БВП през 2026 г. трябва да бъде свален до 3,8% през 2027 г.
И тук идва големият въпрос – защо една от първите жертви на бюджетната консолидация отново са инвестициите?
Капиталовите разходи са сред най-лесните пера за ограничаване на хартия. Един нов път може да почака. Ремонтът на обществена сграда може да бъде отложен. Нов водопровод може да остане за следващ бюджет. Политически и административно това е далеч по-лесно от структурни реформи, ограничаване на неефективни текущи разходи или пренареждане на системи, които от години поглъщат все повече публичен ресурс.
Само че отложената инвестиция не изчезва. Тя се превръща в отложен проблем, който често впоследствие струва повече.
И старите договори попадат под ножа
Ограниченията не приключват с новите проекти.
Министрите трябва да направят преглед и на старите договори, по които изпълнението още не е започнало, и да преценят дали те могат да бъдат прекратени.
Предвижда се и преустановяване на индексацията на договорите заради инфлацията, като за целта се подготвят промени в Закона за обществените поръчки.
Това поставя под въпрос не само бъдещи намерения, а и проекти, които формално вече съществуват, но по една или друга причина все още не са стигнали до реално изпълнение.
Особено чувствителен е въпросът за общините. 2027 г. трябва да бъде последната година за изпълнение на инвестиционната им програма, а местните власти разчитат на държавно финансиране за огромен брой инфраструктурни обекти.
За много малки и средни общини това не е въпрос дали ще имат нов площад или по-красив център. Става дума за улици, водопроводи, канализация, детски градини, училища, социални услуги и инфраструктура, която те практически не могат да финансират със собствените си приходи.
Сметката е за милиарди
Размерът на предстоящото ограничение е сериозен.
Според тригодишната бюджетна прогноза капиталовите разходи трябва да намалеят от 9,36 млрд. евро през 2026 г. до около 6,69 млрд. евро през 2027 г. Част от огромната разлика се обяснява с приключването на Националния план за възстановяване и устойчивост, но ефектът върху публичните инвестиции остава съществен.
Предвиденото свиване на капиталовите разходи за периода 2026–2028 г. трябва да донесе фискална корекция от порядъка на 2,5% от БВП.
На счетоводен език това помага за дефицита.
На икономически език обаче означава по-малко инвестиции.
А на местно ниво може да означава още една година чакане за инфраструктура, която отдавна е трябвало да бъде изградена.
Брюксел казва едно, София прави друго?
Именно тук се появява най-сериозното противоречие.
В рамките на процедурата по свръхдефицит Европейската комисия препоръчва България да не предприема механично орязване на разходите и изрично предупреждава да бъдат запазени инвестициите и потенциалът за икономически растеж. Вместо това страната трябва да търси мерки, които трайно подобряват структурата и качеството на публичните финанси.
Българският подход засега изглежда доста по-прост: новите инвестиции могат да почакат.
Това със сигурност е по-лесният начин една бюджетна таблица да изглежда по-добре. Много по-трудният е държавата да отговори кои разходи са неефективни, кои системи се нуждаят от реформа и къде публичният ресурс не носи резултата, за който данъкоплатците вече са платили.
Защото дефицитът действително трябва да бъде овладян. Но има огромна разлика между фискална дисциплина и отлагане на развитието.
Ако 2027 г. действително се превърне в „нулева“ за новите публични инвестиции, сметката няма да се измерва единствено в спестените милиарди.
Ще се измерва и в непостроени пътища, неремонтирани училища, отложени ВиК проекти, пропуснати инвестиции и още една година, в която цели региони ще трябва да чакат държавата да стигне до тях.
И тогава въпросът няма да бъде само дали дефицитът е намалял, а каква цена е платена, за да бъде намален.