На 29 януари 1765 г. в Котел Софроний Врачански завършва първия препис на „История славянобългарска“ от Паисий Хилендарски. През 1794 г. той става епископ на Врачанска епархия, приемайки името Софроний, в знак на уважение към своя духовен и книжовен път.
Софроний Врачански е автор на първата печатна книга на новобългарски език – „Кириакодромион, сиреч Неделник“. Това е сборник с поучения и слова за всеки неделен и празничен ден от годината. Книгата, отпечатана през 1806 г. в Римник (днес Римнику Вълча, Румъния), има изключително значение, не само защото е първото печатно произведение на новобългарски, но и защото налага говоримия български език като книжовен. Тя става известна и като „Софроние“.
Сред други негови значителни творби са „Неделное евангелское толкование“ (1805), „Житие и страдания грешнаго Софрония“ и „Възвание към българския народ“. Тези произведения го утвърдиха като водеща фигура в българското духовно възраждане през началото на XIX век, а в същото време той е приеман за основен представител на българската общност от правителствата на Русия и Румъния.
История славянобългарска е написана от Паисий Хилендарски между 1760 и 1762 г. Оригиналното заглавие на произведението е „Историѧ славѣноболгарскаѧ ѡ народе и ѿ цареи и ѡ стыхъ болгарскихъ и ѡ въсехъ деѧнїа ї битиа болгарскаѧ“. Тази историческа творба е символ на началото на Българското възраждане и е била многократно преписвана – общо около 70 преписа са известни днес. Някои от най-ранните преписи включват тези на Софроний Врачански (1765 г.), поп Алекси Велкович Попович (1771 г.), както и на други книжовници като Петко Славейков и Христо Драганов.
В своето произведение Паисий Хилендарски използва различни източници, включително „Деяния церковная и гражданская“ на Цезар Бароний и „Царството на славяните“ на Мавро Орбини, както и множество български документи. Освен това се възползва от събраните по време на пътуванията си за дарения предания и легенди, които използва за написването на „История славянобългарска“.
В послеслова на „История славянобългарска“, Паисий пише: „Аз, Паисия, йеромонах и проигумен хилендарски, събрах и написах, от руските прости речи преведох на българските и славянски прости речи… и в немска земя повече с това намерение ходих. Там намерих Маврубировата история за сърбите и българите.“
Творбата е издадена за първи път през 1914 г. под редакцията на проф. Йордан Иванов и е основополагаща за Българското възраждане. Оригиналът на произведението се съхранява в Зографския манастир.
Как започва „История славянобългарска“
„Ползата от историята
Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живеели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно, любомъдри читателю. Ако навикнеш да прочиташ често тия неща, ще се обогатиш с разум, не ще бъдеш много неизкусен и ще отговаряш на малките деца и простите хора, когато при случай те запитат за станалите по-рано в света деяния от черковната и гражданска история. И не по-малко ще се срамуваш, когато не можеш да отговориш за тях.“
(Текстът е предаден на съвременен книжовен език по оригинала на „История славяновългарска“ от Паисий Хилендарски, Зографски ръкопис, обнародван от проф. Йордан Иванов.
Снимка: Портрет на Софоний Врачански, създаден през 1812 г. , неизвестен автор. Съхранява се в Градска художествена галерия, Пловдив.
