Щедро финансираната от Русия информационна война срещу държавата ни с откровени лъжи и манипулации, целящи да изплашат хората, продължава над 10 години, коментира Никола Янков.
Във време на обществени дебати и полярни мнения по темата за въвеждането на еврото, се оказва особено важно гласът на експертите да бъде чут. Един от онези, които последователно и аргументирано се опитват да коригират дезинформацията и да „запушват пробойните“ в публичната комуникация, е икономистът и предприемач Никола Янков — бивш заместник-министър на икономиката и на транспорта.
Предлагаме ви неговия коментар в социалните мрежи, в който той анализира и оборва най-разпространените митове и заблуди около рисковете от приемането на еврото в България.
Мит 1. БНБ ще кредитира българското правителство и по този начин ще стимулира по-големи бюджетни дефицити и инфлация.
Това е недопустимо – по Договора за създаване на Еврозоната и ЕЦБ (Маастрихтския). В момента в България това е забранено единствено от българския закон за въвеждане на валутния борд (Закона за БНБ), който може да бъде променен във всеки един момент от Народното събрание с просто мнозинство от присъстващите депутати. Така че гаранцията срещу неразумна политика за всички ни е много по-силна в Еврозоната.
Мит 2. Правителството ще започне да прави огромни разходи и ще трупа дефицити и дългове
Това също е забранено от Маастрихтския договор (има лимит на дефицита – 3% от БВП, и на дълга – 60% към БВП). В момента подобни ограничения по националното ни законодателство има в Закона за публичните финанси, но те са по-скоро препоръчителни и Народното събрание може да ги отмени по всяко време, както и да си приема каквито иска бюджети с всякакви дефицити и дългове. Както правят в Румъния и Унгария, например. Бюджетният дефицит на България бе 4% през 2021 г., а служебни правителства два пъти предлагаха в Народното събрание бюджети с над 6% дефицит. Така че – още веднъж – гаранцията срещу неразумна политика за всички ни е много по-силна в Еврозоната.
Мит 3. БНБ ще спасява търговски банки с наливане на пари.
Да, централната банка го правеше у нас – през 90-те. Но в еврозоната няма как – има забрана в Маастрихтския договор. А също и в правилата за работа на ЕЦБ. Само ЕЦБ може да предоставя – при строго определени условия, директно финансиране на банки в Еврозоната. В България и в момента е забранено – от закона за валутния борд, но той може да бъде променен във всеки момент от Народното събрание с просто мнозинство от присъстващите депутати. Отново – гаранцията срещу неразумна политика за всички ни е много по-силна в Еврозоната.
Освен гаранция срещу източване на ресурси от БНБ в Еврозоната има и допълнителна гаранция за стабилността на българската финансова система – всяка българска банка ще има достъп до кредитните линии на ЕЦБ за временна ликвидна подкрепа при нужда. В момента, в стресова ситуация българските банки са без никакви възможости за спешно финансиране.
Мит 4. ЕЦБ ще “сложи ръка” на валутните резервина БНБ.
Нищо подобно няма да се случи – парите ще са си останат в БНБ и ще се управляват от БНБ, но според ограниченията, правилата и насоките на ЕЦБ, които важат за всички централни банки в Еврозоната и са съобразени с целите за поддържане на определени лихвени нива и ниска инфлация в цялата Еврозона. Тоест, ще има още едно ниво на контрол, което в момента отсъства.
Някой знае ли какво прави сега БНБ с 40 милиарда евро валутни резерви? Като влезем в еврозоната, ще знаем всички. Те си остават наши. И между другото, правителството ни няма да може да ги “опука” – забранено е. Ще може да тегли текущо (приход за бюджета) само доходността от управлението на тези пари като дивидент от БНБ.
Мит 5. Ще плащаме дългове на други държави
Никакви чужди дългове няма да плащаме. Нито ще имаме такова задължение, нито има такъв механизъм. Всяка държава в Еврозоната (както и извън нея) си има самостоятелни задължения и собствен кредитен рейтинг с различен риск от неплатежоспособност – ако всички плащаха за всички, кредитният рейтинг (вероятността от фалит) на всички щеше да е еднакъв и доходността по облигациите на всички държави щеше да е една и съща. Това, разбира се, не е така. И това няма да се промени – държави като Холандия, Германия, Австрия и Финландия са гаранти за това и са го заявявали многократно. Аз лично имам по-голямо доверие на техните правителства и финансови министри, отколкото на българските правителства и финансови министри през последните 20 години.
Мит 6. Еврото ще докара голяма инфлация
НЕ, няма да докара. В годината на присъединяване към общата валута различните държави са отчитали инфлационен ефект от въвеждането на еврото между 0.1% и 0.4% на годишна база. Това показват статистическите данни, всичко останало са чисти лъжи. В Хърватия, която се присъедини през 2023 г., ефектът се изчислява на 0.3% годишно. Ако някъде има по-висока инфлация – в годината на присъединяване или в годините след това – това не се дължи на еврото, а на най-различни други икономически фактори. Еврото не предизвиква инфлация, както не е вярно, че от пиенето на вода се умира. Всички, които пият вода, в края на краищата умират, нали?
Мит 7. Ще загубим “суверенитет”.
Та нима Холандия, Германия и Австрия са загубили своя суверенитет, като са приели еврото. Или Словения, Хърватия и Словакия? А някои от тези държави имаха национални валути, с които наистина можеха да се гордеят. Валути, които – за разлика от девалвирания и сменен няколко пъти български лев – бяха международни еталони за стабилност.
България самостоятелно е решила да се откаже от собствена монетарна политика, фиксирайки лева към еврото (първо към марката) още преди 28 години. По този начин ефектите от политическите решения в Еврозоната от 28 години директно ни засягат, без да участваме в тях. Никой обаче не протестира срещу това – защо ли?
“Загуба на суверенитет” ще е прехвърлянето на банковия надзор от БНБ към ЕЦБ. С оглед историята на банкови фалити и случая КТБ, не съм сигурен, че това ще е нещо лошо, обаче. Освен това от няколко години най-големите български банки вече са под надзора на ЕЦБ, защото България е член на Банковия съюз.
Мит 8. Ще влезем в Еврозоната с валутен курс, различен от фиксирания.
Няма такова нещо, няма да има девалвация. Има подписана пътна карта с ЕС и ЕЦБ, има няколко решения на Народното събрание, има и Закон за въвеждане на еврото. Има и валутен механизъм ERM II. Валутният курс, с който България ще влезе в Еврозоната, ще е 1.95583 лева за евро. Но, ако не влезем сега, това може да се промени. В момента този курс е установен единствено от българския закон за въвеждане на валутния борд, който може да бъде променен във всеки един момент от Народното събрание с просто мнозинство от присъстващите депутати. Искаме ли да носим този риск? Нали точно поради тази причина всички големи транзакции, цени, кредити и депозити в България са в евро? Защото никой нормален българин не знае какво може да се случи някоя петъчна нощ в Народното събрание.
Мит 9. Ще обеднеем, като приемем еврото, защото “малките периферни” държави обеднявали за сметка на “по-развитите” големи държави в центъра на валутния съюз.
Ефектите от фиксирания курс – тоест от невъзможността да девалвираме лева, за да направим по-конкурентен износа си към евровите икономики и по-скъп вноса от там – ги търпим 28 години. Тази логика залага на свободата да девалвираш националната валута (както често прави Турция, например), за да стимулираш износа и растежа по този начин. Тези, които говорят за бъдещо “обедняване поради неконкурентноспособност”, всъщност искат да могат да девалвират лева срещу еврото като вид стимулираща икономическа политика. Но българите не искат това.
Ползите от членството ни в Еврозоната
са ясни на повечето българи с минимално ниво на критично мислене и особено на тези, които правят бизнес. Дори на синдикатите е ясно – както си личи и от последната официална позиция на КНСБ по темата. Всички работодателски организации са правили категорични изявления в подкрепа на незабавното въвеждане на еврото като официална валута. Всички професионални и бизнес асоциации също.
Най-важното е, че влизането в Еврозоната ще завърши евроинтеграцията на България и ще ни върне в семейството на европейските народи след 80 години, повечето от които прекарахме под руско колониално владичество. Това е геополитически и цивилизационен избор преди всичко. И е въпрос на НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ.
Влизането в Еврозоната ще сложи край на рисковете да попаднем отново под политическа и икономическа зависимост от Москва. Затова са и големият вой, и неистовите напъни да се спре този процес на всяка цена. Щедро финансираната от Русия информационна война срещу държавата ни, с откровени лъжи и манипулации, целящи да изплашат хората, продължава над 10 години.
Време е децата ни да станат най-накрая нормални равноправни граждани на обединена Европа.
снимка: “Сега”
