36-годишната жена извървя нелек път от китното селце до пищната модна столица. Завършва основно образование в ОУ “ Св. св Кирил и Методий“ гр. Мездра, след което желанието й да се занимава с мода я отвежда в „Техникум по текстил и облекло“ Враца с профил “ Моделиране и конструиране на облеклото“.

 „Аз съм селско чадо“, казва Мирослава. „Вълшебното детство премина на село. Благодарение на баба ми (която за съжаление вече не е между живите) на 5-6 години, можех да използвам крачната машина в къщи, плетях и бродирах, както и помагах в целия процес по изработването и боядисването на домашната прежда“.

През 2000 г. участва в национален конкурс за мода „Мода и време“ в гр. Шумен, където печели първа награда в раздел „Авангардна мода“. Започва работа в известно модно ателие в София, като едновременно с това изучава фотография. Практиката в ателието й дава много – преминава през абсолютно всички процеси на изработване на облеклото – шиене на копчета, гладене, изработване на илици. Дават й възможност да разработи и някои от собствените си идеи.

„Никога не съм искала да напускам България, споделя Мирослава, но по стечения на обстоятелствата се озовах в Италия. Записах курсове по италиански и след година започнах да изучавам моден дизайн в „Европейски институт за мода“ в Милано.

По това време срещнах и любовта, а малко след това на бял свят се появи и моят син Дойчин.

Нямахме баби и дядовци наблизо, затова се наложи да напусна работа и да се грижа за него.

Това беше и най-доброто решение в живота ми. Не след дълго отново се върнах към моята страст в модно ателие, където отговарях за цялостното изработване на дрехи по поръчка“.

През октомври 2018-та Мирослава получава покана от генералното консулство на ЮАР в Милано, да участва със собствена колекция в модно ревю-спектакъл, по повод месецът на културата на Южна Африка в Милано. След това последват още няколко покани и сега дрехите се продават в бутик в модната столица.

Моделите са повлияни от българската народна шевица, съчетана с пищни африкански мотиви, събрали в себе си слънчевите пастелни тонове на природата. Дрехите изработва сама  – от скицата до крайния продукт.

Мирослава Ценова е един от основателите на “ Българска асоциация за културен обмен“ в Милано. Танцува народни танци и пее народни песни във Фолклорна работилница “Ритмика“.

През 2017-та година в дует с Мария Начкова печели сребърен медал от националния фолклорен конкурс „Пиленце пее“ в категорията за певци непрофесионалисти. Пише поезия.

“Мечтая много, но избягвам да правя планове, допълва талантливата ни съгражданка. Не обичам да планирам живота, разбрах, че мога да контролирам само собствените си действия.

Научих се да оставям нещата просто да се случват и да посрещам последствията, като си взимам най-доброто от тях, колкото и негативни да са те.

Започнах да гледам и по-различно на провалите, на практика няма грешки, а ситуации, благодарение на които трупаш знания и опит.

Спрях и да се страхувам, и започнах да се забавлявам, предизвиквайки себе си“.