„Аз имах избор да си тръгна. Той няма избор къде да бъде“, казва майката.

Шест месеца едно шестгодишно дете е извън полезрението на майка си, а по думите ѝ- и извън реалния контрол на институциите.

Случаят с малкия Йоан поставя тежки въпроси за това как държавата защитава децата, когато формално всичко изглежда „по правилата“, а на практика връзката с единия родител е напълно прекъсната.

Майката, Даяна Иванова няма никаква информация къде се намира синът ѝ от 7 януари 2026 г.

Телефоните на бащата първоначално не са били вдигани, а впоследствие са изключени.

Той е родителят, на когото са предоставени родителските права- факт, който на практика блокира възможността за стандартно издирване.

В съдебни документи по делото обаче излизат данни, които допълнително изострят тревогата. Според информация от детска градина в Козлодуй, Йоан е посещавал детското заведение в периода от декември 2022 г. до май 2023 г., но за шест месеца е присъствал общо едва 21 дни. Още тогава е отчетено, че детето не посещава редовно детска градина.

Въпреки че в документацията е отбелязано, че детето контактува с връстници и се включва в заниманията с интерес,

ниската посещаемост поставя въпрос дали още тогава не е имало признаци на изолация и нестабилна среда.

По делото са приложени и данни от психиатър, според които бащата е посещавал психиатричен кабинет през 2021 и 2022 г. заради емоционално-волева неустойчивост и поведенчески отклонения, свързвани с вътресемейни конфликти. Посочено е, че му е поставена диагноза личностово разстройство – смесен тип, и е назначена медикаментозна терапия, която по данни на лекаря не е приемана редовно, а конфликтите са ескалирали. Отбелязано е също, че не е отчетен терапевтичен резултат и не е имало последващи срещи.

Въпреки това съдебно-психологичната експертиза по делото е стигнала до заключение, че той е психично здрав- факт, който днес звучи още по-спорно на фона на пълната липса на контакт с детето и майката.

Майката твърди, че в момента Йоан е напълно изолиран, без достъп до детска градина, без контакти с връстници и без възможност за връзка с нея. Ако това се потвърди, детето реално е в риск от отпадане от образователната система още преди първи клас.

Случаят очертава болезнен парадокс – в документи детето е описвано като добре развиващо се, социално и спокойно, а в реалността майката твърди, че то е откъснато от света и от единия си родител.

Когато родителските права са дадени на единия родител, а другият няма никакъв достъп, механизмите за контрол се оказват ограничени.

Социалните служби разчитат на адресна регистрация и формална информация.

Но какво се случва, когато детето просто изчезне от социалната среда, без да има формално престъпление?

„Аз имах избор да си тръгна. Той няма избор къде да бъде“, казва майката.

Зад тази история не стои само спор между родители. Става дума за дете, което може да расте в изолация, без образование, без връзка с майка си и без реален институционален контрол.

Въпросът вече не е само семеен. Той е обществен:
Къде е държавата, когато едно дете изчезва не физически, а от системата?