Кметът на Враца Калин Каменов, обяви че в родния град на илюзиониста ще бъде изграден паметник на Мистер Сенко по повод 120-ата годишнина от неговото рождение. Церемонията, която съвпадна с годишнината, бе съпроводена от магичен спектакъл. Все още се уточняват детайлите за мястото, където ще бъде поставен паметникът, както и дали ще бъде бюст или фигура в цял ръст. В Регионалния исторически музей в града вече е открита специална експозиция, посветена на юбилея на Мистер Сенко.
Сценичният му костюм, който се пази в Регионалния исторически музей, и малка уличка, наречена на Мистер Сенко, напомнят за него на врачани и гостите на града.
Мистeр Сенко на площада в родния си град Враца / снимка: Регионален исторически музей – Враца
Мистерия остава, коя точно е родната къща на Евстати Карайончев (Мистър Сенко), където той живее до 13-годишна възраст.
Предполага се, че тя се намира около централния площад “Христо Ботев”, но потвърждение за това няма.
Останал от малък сирак, Евстати е принуден да изкарва сам прехраната си. Продавал ту кифли, ту лимонада докато един ден се озовава в София.
На 13-годишна възраст започва да работи в кафене срещу театър “Одеон”.
Вечерите му минават в това да гледа лампите на входа на цирк “България” на ул. “Пиротска” и да мечтае да се появи на арената.
Шансът го спохожда – става асистент на гостуващия през 1923 г. френски илюзионист Делоне. Под купола на цирка първоначално попада като метач.
Мистериозният чужденец го взема под крилото си. Когато асистентът му се разболява, той допуска по-близо до себе си малкия Евстати.
Врачанинът привлякъл вниманието му с любознателността си. Така бъдещият майстор бива посветен в тайните на илюзията.
Французинът си заминава и “завещава” на Сенко една илюзия.
С тази единствена илюзия самонадеяният млад артист тръгва на обиколка из страната. Прави представления в училища, плевни, та дори и в автобуси.
Постепенно трупата около него нараства, към първата илюзия се прибавят още няколко, които Сенко сам измисля и изработва реквизита за тях.
Грешка на печатар родила псевдонима Мистер Сенко.
Евстати, чийто прякор винаги е бил Сенко, започва по примера на своя пръв и единствен учител да се нарича Мистериозният Сенко.
Веднъж при печатане на негов плакат печатарят съкращава думата Мистериозния и на афиша излиза Мистер.
По-късно това става официалният му псевдоним. На 20-годишна възраст врачанинът вече е професионален магьосник.
През 1929 г. слага началото на самостоятелните си спектакли. Пръв от българските илюзионисти издига жанра до художествено изкуство.
Името му става нарицателно. Знаят го няколко поколения. Пътува из цяла България, не пропуска и малките градчета и села. Играе за работници, сираци и болни. Немалко от спектаклите му са безплатни. Дава пари на фронтоваци, на гръцки бежанци, 52 000 лв. дарява на семействата на трима загинали граничари, 25 000 лв. за паметник на Съветската армия.
Печели име на благодетел и дарител.
Врачанинът е първият българин, осмелил се да се състезава пред най-големите магове в Европа.
На Международния конгрес на илюзионното изкуство в Берлин през 1939 г. той за пръв път показва коронния си номер. Пред изумените погледи на най-известните илюзионисти в света той излиза от залата с главата си в ръка С този изключително ефектен номер печели втора награда и световна славa.
Сред най-известните му илюзии са и “Електрическият стол”, “Разрязване на жена с циркулярен трион”. Българският маг представя своето илюзионно изкуство на сцените в Ню Йорк, Лондон, Париж, Токио, Москва. Обаятелен и много елегантен той владее публиката.
Мистер Сенко достига върховете на магичното изкуство и печели високи международни отличия. През 1961 г. в Париж е обявен за “Почетен член на Френската академия на илюзионистите”. Награден е с орден “Робер Худен”, избран е за почетен президент на Българския магичен клуб. Мистер Сенко е обявен за почетен гражданин на Париж и София Същото се случва и през 1970 г. в родната му Враца.
Благодарение на него България става член на Европейската и на Световната организация на илюзионистите. През 1965 г. с юбилеен спектакъл Мистер Сенко отбелязва своята 60-годишнина и последното си явяване на сцената. Евстати Христов се радвал като дете винаги когато се завръщал в родния град.
“Влезна ли в родния край, погледна ли настръхналите зъбери на Балкана, някаква магия, каквато самият аз не мога да направя, ме обзема.
Радвам се на всяко камъче, на всеки хорски поздрав, чувствам се като истински магьосник, готов да извърши чудеса. Обиколих почти целия свят и винаги си спомням за родния град. При проверка на паспорта, с който пътувам, се гордеех, че пише – роден във Враца, България. Когато го напуснах, градът беше нищо пред туй, което виждам сега.”
Тези думи Мистер Сенко изрича в деня на своята 80-годишнина във Враца. На 26 юли 1987 г. почива на 82 г. в София. По различни поводи от музея във Враца изваждат костюма на илюзиониста. Той е дарение от Стефанка Карайончева – Мисис Сенко, съпруга на Христо – Сенко-младши, единствен син на Маестрото.
Тя дарява на музея негови снимки и документи. Мистер Сенко приковал погледите на най-големите фокусници с коронния си номер, в който излиза на сцената без глава. По ирония на съдбата днес в музея от костюма на великия български маг липсва цилиндърът му
