Д-р Христов, казвате, че можете да бъдете глас на разума в бъдещия парламент. Толкова ли липсва разумът напоследък?
Видно от това, че подбираха министър-председател с разпъване на сергия с дипломи, което за мен беше най-голямото унижение в историята на българската демокрация. Както и от обстоятелството, че никой с никого не си говореше, а разумът отсъстваше, се роди сегашната криза.
Опитът, който имам като председател на Общински съвет – Враца с поддържането на непрекъснати комуникационни канали между различните партийни групи и поддържането на баланс при приемането на решения ми дава достатъчно основание да считам, че хора с моя профил са подходящи за изграждане на доверие в новото Народно събрание.
Вашите основни приоритети и мотиви?
Основният ми приоритет е демонтажът на „модела Радев“, който се очертава с некадърност и раздор между политическите сили, както и омраза и разделение в нацията.
Освен това за мен е важно гарантирането на развитието на общините от региона, без значение от политическата принадлежност на кметовете и мнозинствата на ОбС, така както беше преди да настъпи безвремието на служебния кабинет.
Целите, които ще следвам в работата си са на първо място скоростно приключване на пътя Ботевград-Видин, чието строителство в момента е в застой.
Изграждане на четирилентов път между Враца и Оряхово, което ще спомогне за привличане на повече инвестиции в целия регион.
От особено значение е изграждането на 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“, което ще гарантира запазване и разкриване на нови работни места във Врачанско, бъдеща енергийна независимост на страната и не на последно място- гарантирано по- ниски цени за крайните потребители на електроенергия.
В случай, че хората от област Враца ми гласуват доверие, това са целите, които ще следвам в работата си. Вярвам, че това е пътят за изравняване на стандарта на живот между нашия и по-развитите региони в страната.
При какви условия би могло да бъде гарантирано развитието на общините, особено в райони като нашия?
Пътищата са два. Единият е утъпканият път на финансирането по европрограми, както знаете в новия програмен период за общините в Северозапада има сума от 200 млн. евро. А другият път е въвеждането на нарочни бюджетни програми в националния бюджет, с които целево да се подпомагат общините от по-изостаналите в развитието си региони.
Вие единствен обърнахте сериозно внимание на това, че важни проекти за Враца са „поставени на трупчета“. Кои са тези проекти и от какво зависи тяхната реализация?
Като най-обикновен човек и част от жителите на Враца, аз също желая да живея в нормална градска среда с красиви площади и паркове. През последните години беше направено много в тази насока, но все още са необходими сериозни инвестиции, включително и общински.
Пред нас стои програмен период, в който има отпуснати средства за общините. Община Враца е сред отличниците, които са подготвили в срок своя план за Интегрирано развитие. В този план е включено и реновирането на гаровия площад във Враца, заедно с частта на пешеходната зона, площад „Македония“ и бул. „Дунав“, който свързва двете зони.
Освен това община Враца е предвидила в своите проекти транспортна, туристическа и спортна инфраструктура.
Пред нас стои възможността да ремонтираме Младежкия дом и градския театър, да водоснабдим Леденика, да изградим многофункционална спортна зала и нов плувен басейн.
“Безвремието” на служебното правителство обаче спря развитието на общините, като постави на трупчета много важни проекти.
Те са важни, защото става въпрос за обновяване и модернизация в предучилищното и училищно образование, здравната инфраструктура (енергийна ефективност, оборудване, иновации), развитие и подобряване на спортната инфраструктура (модернизация на тренировъчното стрелбище, изграждане на покрит плувен басейн и др.) Още нещо, което е от изключително значение за врачани е изграждането на нова пешеходна зона в неремонтираната част, което включва и гаровия площад, реконструкцията на Стадиона, изграждане на общински кооперативен пазар и др.
Вашето мнение за машинното гласуване. Сякаш все повече скандали стават около това…
Считам, че изборното законодателство, ако все пак реши да запази машините, следва да съчетава позитивите на машинното гласуване с позитивите на гласуването с хартиена бюлетина.
Тоест, задължително следва контролно да се броят машинните разписки като способ за повишаване на доверието към машинното гласуване.
Както и генерирането на индивидуалните идентификатори на машините да се осъществява от държавна структура, каквато е информационно обслужване, а не от частни лица, наети на граждански договор.
Всички скандали в изборния процес идват от неразбиране или непознаване на материята, а темата с машините е още по-непозната и неразбрана, поради което старите демокрации предпочетоха да не работят с машинно гласуване.
Реален ли и призракът на Жан-Виденовата зима?
Погледнете цените на основните хранителни продукти, на газта и електроенергията, вижте и липсата на каквито и да било антикризисни мерки. Добавете и здравната криза и си преставате, че този процес продължава да тече с месеци…
Заради това смятам, че съгражданите ни искат да виждат отговорен парламент, който в най-бърз порядък да намери ефективни решения за решаване на здравната и икономическа криза;
въведе в действие реални инструменти срещу галопиращата инфлация и задаващите се фирмени фалити и безработица, и да не допусне нова Виденова зима.
На 14 ноември можем да пресечем кризата и да демонтираме „модела Радев“ с избора на ГЕРБ-СДС с №32 машинно и в бюлетината.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
