Нормативната рамка е в сила, но ключовата информационна система все още не е готова, предупреждават от Института за пътна безопасност
Обявеният старт на системата „бонус-малус“ за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ се оказва по-скоро формален, отколкото реален. Според Института за пътна безопасност (ИПБ) ще са необходими още около година и половина, преди механизмът действително да започне да работи в пълен обем.
Критичната позиция идва след съобщението на Комисията за финансов надзор (КФН), че нормативната уредба за „бонус-малус“ вече е напълно готова и в сила. Идеята на системата е цената на „Гражданска отговорност“ да отчита риска и поведението на водачите, като по-коректните шофьори получават по-благоприятни условия, а рисковите плащат повече.
От ИПБ обаче посочват, че основният инструмент, без който моделът не може да функционира пълноценно – Единната информационна система за оценка, управление и контрол на риска (ЕИСОУКР) – тепърва трябва да бъде доразвит. Според института процесът ще отнеме приблизително 18 месеца.
ЕИСОУКР трябва да осигури обмен на информация между базите данни на КАТ–МВР и застрахователните компании. Чрез нея ще се обработват данни за сключените полици, пътнотранспортни произшествия, нанесени щети и предявени застрахователни претенции. Системата се изгражда от Гаранционния фонд под надзора на КФН.
Самата комисия също признава, че застрахователните дружества ще се нуждаят от време, за да приведат методиките и информационните си системи в съответствие с новите правила и с изискванията за обмен на данни чрез ЕИСОУКР.
От Института за пътна безопасност определят обявяването на системата като вече въведена за прибързано и поставят под въпрос доколко на този етап може да се говори за реална реформа.
Така, въпреки че нормативната основа на „бонус-малус“ вече е факт, практическото ѝ прилагане остава отложено. За шофьорите това означава, че ефектът от новия модел върху индивидуалната цена на „Гражданска отговорност“ няма да бъде усетен веднага.