На 30 ноември отбелязваме паметта на свети апостол Андрей Първозвани – първия от Христовите ученици, брат на апостол Петър и смел проповедник на вярата. Според преданието той намира своята мъченическа смърт в гръцкия град Патра, разпънат на характерния кръст във формата на буквата „Х“, останал в историята като „Андреев кръст“.
След падането на Византия св. Андрей е почитан като покровител на Русия, а у нас неговият празник е дълбоко вплетен в народните вярвания. Днес хората го наричат по много начини – Андреевден, Андреювден, Ендрювден, Ендрей, Дреювден, Мечкинден – но смисълът е един: това е началото на зимния празничен цикъл.
Според традицията от този ден слънцето „помръдва“ и денят започва да пораства – колкото едно просено зърно. За да „наедрява“ реколтата, стопанките варят жито, царевица, боб или леща, а от готовото вариво хвърлят шепа към огнището с благословия за плодородие и здраве.
В планинските райони празникът се свързва и с мечките – затова денят е известен като Мечкинден. Легендата разказва как св. Андрей укротил мечка, възседнал я и я отвел в манастира, което го превръща в покровител и „господар“ на животното.
Имен ден празнуват: Андрей, Андриян, Андрея, Андреа.
Честит празник на всички!

