Данните на АПИ за края на 2025 г. показват сериозни регионални различия в качеството на пътната настилка. В Монтана 65% от пътищата са в лошо състояние, във Враца – 51%.
Състоянието на пътищата е един от най-видимите показатели за ефекта от публичните инвестиции. Данните на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) показват значителни разлики в качеството на републиканската пътна мрежа в отделните части на страната. Докато в някои области преобладават пътищата в добро състояние, в други лошата настилка вече изглежда като траен инфраструктурен проблем.
Особено отчетлив е контрастът между отделните региони. В Северна България делът на пътищата в лошо състояние е значително по-висок, което поставя въпроса не само за размера на средствата, които държавата отделя за поддръжка, но и за резултатите от тяхното използване.
Данните са предоставени от АПИ по Закона за достъп до обществена информация на Института за пазарна икономика (ИПИ) и показват състоянието на републиканската пътна настилка към края на 2025 г. Важно е уточнението, че анализът обхваща само настилката, а не съпътстващата инфраструктура – мантинели, пътни знаци, осветление и други елементи. Общинските пътища също не са включени, тъй като не са в обхвата на отговорностите на АПИ.
Как АПИ определя състоянието на пътищата?
При пътищата с настилка агенцията използва три категории:
- добро състояние – повреди по настилката под 10%;
- средно състояние – повреди от 10% до 30%;
- лошо състояние – повреди над 30%.
Тези показатели позволяват да се направи сравнение както между различните класове пътища, така и между отделните области в страната.
Магистралите също не са без сериозни проблеми
Към края на 2025 г. България разполага с 877 км магистрали. От тях 49% са в добро състояние, 40% са в средно, а 11% са в лошо състояние, тоест с над 30% повреди по настилката.
Макар делът да изглежда по-нисък спрямо останалите категории, при магистралите проблемът е особено чувствителен заради по-високите разрешени скорости и интензивността на движението.
При първокласните пътища картината се влошава. От общо 2888 км едва 34% са с под 10% повреди, докато повече от 20% са в лошо състояние.
При второкласните пътища делът на тези в добро състояние е 43%. Това обаче не означава непременно, че там са насочени повече средства. По-ниската степен на натоварване, особено от тежкотоварни автомобили, вероятно също оказва влияние върху състоянието на настилките.
При третокласните пътища разпределението е по-равномерно, но над 30% от настилката е в лошо състояние.
Северна България остава най-сериозно засегната
Разликите между областите са особено големи.
В Добрич пътищата с под 10% повреди са едва 7%, а в Монтана – 9%. В същото време в някои области делът на пътищата в добро състояние надхвърля 60% – сред тях са Благоевград, Пловдив и Пазарджик.
Над 50% са и в Смолян, Търговище, Сливен и Варна.
Тези различия до голяма степен са свързани със структурата на пътната мрежа в съответните региони. Част от областите с по-добри показатели включват значителни участъци от автомагистрали или са сред регионите, които през последните години са привличали сериозни средства за ново строителство, ремонти и подобрения.
В другия край на класацията обаче са области, в които повече от половината републикански пътища са в лошо състояние.
Монтана – 65%
Разград – 56%
Враца – 51%
Така Северозападна България отново се оказва сред регионите с най-сериозни инфраструктурни проблеми.
Когато лошият път се превръща в икономически проблем
Последиците от лошото състояние на пътищата не се изчерпват с неудобството за шофьорите.
Лошата инфраструктура увеличава времето за пътуване, натоварва автомобилите и повишава транспортните разходи. За бизнеса това може да означава по-висока цена на логистиката, затруднен достъп до пазари и по-ниска инвестиционна привлекателност.
Проблемът засяга и ежедневната трудова мобилност – особено в региони, в които хората пътуват между различни населени места, за да стигнат до работните си места.
Така състоянието на пътната мрежа се превръща от инфраструктурен въпрос в икономически и социален фактор.
Повече разходи, но не и видимо подобрение
Данните показват и още една тревожна тенденция. През последните години качеството на настилките леко се влошава.
Преди 2023 г. делът на пътищата в добро състояние е бил около 40–41%, докато през 2025 г. той вече е около 37% от цялата републиканска мрежа.
Това се случва на фона на над половин милиард евро разходи само за поддръжка, без в сметката да се включват средствата за ново строителство.
Именно тук се появява големият въпрос: не само колко средства се влагат в пътната инфраструктура, а какъв резултат се постига с тях.
Защото зад процентите стоят реални пътища, реални пътувания и реални хора. А когато пътната мрежа се влошава въпреки значителните публични разходи, цената вече не е само финансова.
Цената се плаща с време, с пропуснати възможности, с по-високи разходи за бизнеса и най-вече с безопасността на хората.