Под новите жилищни комплекси, индустриални зони и болнични сгради, които никнат във Враца през последните години, се крие една много по-тревожна картина: тръби, полагани преди повече от половин век и канализация, която в шест от десетте общини на областта просто я няма.
Данните на Института за пазарна икономика са категорични. През 2023 г. едва 57% от населението на област Враца живее в населени места с обществена канализация, а само 52.9% е свързано с пречиствателна станция за отпадъчни води. За сравнение, средното за България е 75.2% и 67.4% съответно. Разликата е близо 20 процентни пункта, което е сериозно изоставане.
Шест общини с канализация, четири с пречистване
Зад средните числа за областта се крие още по-остра картина на общинско ниво. „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Враца обслужва всичките десет общини в областта — Враца, Мездра, Роман, Бяла Слатина, Козлодуй, Оряхово, Криводол, Мизия, Борован и Хайредин, общо близо 193 хиляди жители. От тях обаче дружеството поддържа действащи канализационни системи само в шест града — Враца, Мездра, Роман, Бяла Слатина, Козлодуй и Оряхово. В останалите населени места изгражданите системи все още не са завършени и предадени за експлоатация.
Дори там, където канализация има, историята невинаги свършва с пречистване. Действащи пречиствателни станции работят само в четири града — Враца, Козлодуй, Бяла Слатина и Мездра. В Роман и Оряхово отпадъчните води се събират, но веригата не се затваря докрай.
За най-малките общини – Криводол, Мизия, Борован, Хайредин, както и за десетките села в областта, положението е още по-неблагоприятно. По данни на регионалния план за развитие на Северозападния район, голяма част от водопреносната мрежа там е изградена от етернитови – азбестосъдържащи тръби, полагани през 50-те и 80-те години на миналия век, по времето на индустриализацията на региона. Основният вид „канализация“ в българското село днес остава попивната яма – модел, който важи с пълна сила и за Врачанско.
Не е само Враца, но Враца не е и изключение
Навсякъде в Северозападна България числата са сходни. Съседна Монтана изостава дори по-тежко по свързаност с пречистване – само 36.9%, макар да води леко пред Враца по обхват на самата канализационна мрежа (59.4%). Видин е близо до Враца – 53.3% и 47.9%. Единствено Плевен се измъква малко напред – 60.5% и 57.2%.
Изводът е показателен: това не е локален проблем на една община, а трайна регионална характеристика. Северозападният район системно се води най-зле развитата инфраструктурна зона в България, вече от години. Анализ на МРРБ отпреди повече от десетилетие показваше свързаност с пречиствателни станции от едва 32% при 47.6% средно за страната. Изоставането не е инцидент, а структурен проблем.
Водата в тръбите тече, преди да стигне до.. никого
Проблемът с канализацията е само едната страна на монетата. Другата е състоянието на самата водопроводна мрежа, през която минава питейната вода, преди изобщо да стигне до крана.
ВиК Враца прие бизнес план за регулаторния период 2022–2026 г. с ангажимент да намали загубите на вода с 3.3% и да подмени 149 километра довеждащи водопроводи и разпределителна мрежа. Само по себе си обещанието подсказва колко високо е било изходното ниво на загубите.
Проблемът не е чисто чисто технически. Комисията за енергийно и водно регулиране сочи системно и други причини: липса на зониране на мрежата, недостатъчни данни и регистри за анализ, остарели водомери по сградните отклонения, високи неотчетени („търговски“) загуби. Показателен е и един национален факт — от над 5300 водомерни зони в страната само около 1870 разполагат с постоянно измерване на дебит и налягане. На практика голяма част от системата се управлява без реални данни за собственото си състояние.
Защо се стигна дотук
Причините са няколко, преплетени една с друга.
Възрастта на мрежата е първата и най-очевидната — тръби, надживели многократно проектния си срок.
Демографският срив е втората. Област Враца е сред областите с най-неблагоприятна демографска картина в страната, с естествен прираст от –10.6‰ и над една четвърт от населението над 65 години. По-малко потребители на километър мрежа означава по-висока цена на поддръжка на глава от населението — и по-слаб икономически стимул за инвестиция в най-малките, обезлюдяващи се села.
Слабата инвестиционна база е третата. Враца е на последно място в страната по брой предприятия спрямо населението, а общинските бюджети покриват само част от собствените си разходи. Историческото финансиране на ВиК инфраструктурата е разчитало почти изцяло на европейски програми — и когато усвояването по тях се забави, спират и строителните обекти.
Накрая идва институционалната разпокъсаност — прединвестиционни проучвания, генерални планове, бизнес планове на операторите, общински приоритети минават през различни институции, което забавя реализацията дори на вече одобрени и финансирани проекти.
Какво се случва в момента
ВиК Враца завърши проект по Оперативна програма „Околна среда“ 2014–2020 г. за довеждащ водопровод от язовир „Среченска бара“ до Враца, финансиран от Кохезионния фонд на ЕС — един от малкото завършени в страната проекти от тази вълна, докато области като Пловдив, Варна и Бургас още фазират своите. Одобрен е и нов бизнес план на дружеството за периода до 2026 г. с конкретна рехабилитационна програма.
На национално ниво тече и по-широка ВиК реформа — с наредба за консолидация на дружествата, регистър на загубите и въвеждане на умни водомери, обявена през август 2026 г. Дали и как тя ще засегне Враца, предстои да се види.
Какво може да се направи
Довършването на канализационните мрежи в общинските центрове без такива — Криводол, Мизия, Борован, Хайредин е логичният първи приоритет, защото носи най-голям скок в статистиката на цялата област за сравнително ограничена инвестиция. Успоредно с това стоят изграждането на липсващите пречиствателни станции в Роман и Оряхово, инвестицията в измерване и зониране на мрежата (по-евтина мярка от подмяна на тръби, но директно намаляваща загубите), както и по-активното и координирано кандидатстване по европейско финансиране от страна на общините, които все още нямат готови прединвестиционни проучвания.
Не на последно място – публичният контрол. Темпото на изпълнение на вече одобрени проекти е слабото място, което системно изтъкват както МРРБ, така и КЕВР в докладите си. Именно тук регионалните медии могат да изиграят роля, различна от статистиката: да следят дали обещаните тръби наистина стигат до земята.