Най-новият Country Health Profile 2025 на ЕС очертава тревожна, но и изпълнена с възможности картина за българското здравеопазване. Документът показва системни проблеми – ниска продължителност на живота, огромна тежест на сърдечно-съдовите заболявания, недостиг на медицински кадри и рекордно високи разходи от джоба на пациентите. Въпреки това се отчита напредък в някои реформи, включително дигитализация, профилактика и медикаментозно лечение, като в редица случаи промените засягат чувствително региони като Северозападна България, където достъпът до здравни услуги традиционно е най-ограничен.
Най-ниска продължителност на живота в ЕС
Въпреки възстановяването след пандемията, през 2024 г. българите живеят средно 75.9 години – почти 6 години по-малко от средното за ЕС, което е най-ниският резултат в Европа .
Големият фактор?
Сърдечно-съдовите заболявания, които причиняват над 60% от всички смъртни случаи – почти двойно повече спрямо останалата част от ЕС .
Рискови фактори: България е „лидер“ по тютюнопушене и алкохол
Докладът поставя страната на първо място по дял на ежедневни пушачи в ЕС, без подобрение за последните 10 години.
Алкохолната консумация също е с над 10% над средното за Европа, а физическата активност е най-ниската в ЕС – едва 11% от възрастните спортуват редовно .
Особенно тревожно:
32% от 15-годишните са пушили през последния месец – една от най-високите стойности в ЕС .
Липса на кадри и регионални неравенства (особено осезаемо в Северозападна България)
България разполага с достатъчно лекари, но твърде малко общопрактикуващи.
Критично е положението с медицинските сестри – втората най-ниска гъстота на сестри в ЕС, с приблизително 1:1 съотношение лекар–сестра, при 2:1 средно за ЕС .
В доклада изрично е подчертано, че регионалните дисбаланси са големи – в части от страната, включително Северозапада, достъпът до лични лекари е силно ограничен. В най-слабо обезпечените региони показателят пада до 0.31 лични лекари на 1000 души, докато в най-обезпечените достига 0.84 .
Това означава:
➡ по-труден достъп до профилактика
➡ повече хоспитализации
➡ по-лош контрол на хронични заболявания
Здравната система е подфинансирана – и пациентите плащат цената
България отделя за здравеопазване едва 7.9% от БВП, далеч под средното за ЕС (10%) .
Най-фрапиращото:
- 36% от разходите за здраве са от джоба на пациента – най-високият дял в ЕС
- рекордно високите плащания са главно за медикаменти, които формират две трети от всички разходи от джоба .
Това води до:
➡ най-висок дял на „катастрофални“ здравни разходи в ЕС – 19% от домакинствата изпитват сериозни финансови затруднения заради лечение .
Достъп до лечение: много болници, слаба амбулаторна грижа
България има 8.6 болнични легла на 1000 души – с 50% повече от ЕС .
Но системата е неефективна:
- твърде много хоспитализации
- къс болничен престой
- ниска заетост на леглата (57%)
Причините:
➡ слаба първична помощ
➡ финансови стимули, които насърчават хоспитализации
➡ регионални неравенства
В Северозапада тази свръхболничност често компенсира липсата на достъпно извънболнично лечение.
Фармацевтичният сектор – най-големият дял от разходите в ЕС
България отделя 33% от всички здравни разходи за лекарства – най-високото ниво в ЕС. Покритието от държавата е само 23%, което обяснява огромното финансово бреме за пациентите .
Въпреки трудностите, през 2024–2025 г. се наблюдава важна позитивна промяна:
➡ 100% реимбурсиране на ключови сърдечно-съдови лекарства, което вече е довело до 30 000 пациенти с по-добър контрол и по-малко хоспитализации .
Дигитализация: напредък, но Европа ни изпреварва
Въпреки реформите (задължителни електронни досиета, масови е-рецепти), използването от пациентите остава ниско:
- само 40% търсят здравна информация онлайн (ЕС: 58%)
- едва 18% записват час онлайн (ЕС: 40%)
- само 5% от хората с ниско образование имат достъп до електронното си досие, което е сериозно по-лошо от ЕС средното ниво .
Къде стои Северозападна България в тази картина?
Докладът не отделя отделна глава за региона, но данните ясно показват, че проблемите са най-силно изразени именно там:
✔ Недостиг на лични лекари
Северозападът попада в групата с най-ниска лекарска обезпеченост .
✔ Ограничен достъп до първична и превантивна грижа
Което води до по-висока хоспитализация, повече усложнения, по-лош контрол на хронични болести.
✔ По-високо финансово бреме
Нисък доход + високи разходи за лекарства = най-уязвимите региони плащат най-голямата цена.
✔ По-лоша здравна грамотност
Което допълнително влияе върху ваксинации, профилактика и ранна диагностика.
Изводът на ЕС: България има сериозни проблеми, но и значим шанс за промяна
Докладът очертава ясна картина:
- системата е недофинансирана
- прекалено болнично ориентирана
- зависима от плащания от джоба
- тежко засегната от хроничен недостиг на сестри
- с големи регионални неравенства, включително в Северозапада
Но в същото време:
➡ реформите в профилактиката
➡ дигитализацията
➡ разширеното покритие на лекарства
➡ новите политики за кадрите
…са оценени като стъпки в правилната посока.