Европейската комисия публикува годишния си доклад за върховенството на закона, в който отчита ограничен напредък на България в редица ключови области. В документа се посочва, че въпреки предприетите законодателни промени и някои положителни развития, страната продължава да изостава по отношение на съдебната реформа, ефективната борба с корупцията по високите етажи на властта и качеството на законодателния процес.
Все още няма реформа на Висшия съдебен съвет
Сред основните критики на Европейската комисия е липсата на напредък по реформата на Висшия съдебен съвет (ВСС). Според доклада не е подновен процесът по промяна на неговия състав и функциониране, което продължава да поражда съмнения относно независимостта и ефективността на съдебната власт.
Комисията отбелязва и тревога от практиката магистрати да продължават да изпълняват функциите си след изтичането на мандатите им, което в отделни случаи може да влияе върху хода на разследвания.
Липсват резултати по знакови корупционни дела
По отношение на борбата с корупцията оценката остава критична. Брюксел подчертава, че България все още не е изградила убедителна практика с разследвания, обвинения и окончателни присъди по дела за корупция на високо равнище.
В същото време се отчита като положителна стъпка приемането на нов закон, с който е възстановена Антикорупционната комисия и са въведени по-силни гаранции за нейната независимост чрез нов ред за избор на ръководството ѝ. Европейската комисия обаче настоява комисията да започне да функционира пълноценно и ефективно.
Докладът посочва още, че обществените поръчки остават една от най-рисковите сфери за корупция, като особено уязвими са секторите на енергетиката, пътната инфраструктура и управлението на отпадъците.
Положителни оценки за съдилищата и дигитализацията
Сред добрите новини е оценката за ефективността на българските съдилища при разглеждането на граждански и търговски дела. Отбелязан е и напредък в дигитализацията на административното правосъдие, както и увеличението на възнагражденията за адвокатите, предоставящи правна помощ.
Комисията отчита и приемането на законодателни промени, които подобряват работата на Инспектората към Висшия съдебен съвет и намаляват риска от политическо влияние при избора на неговите членове.
Медийната среда остава под натиск
В раздела за свободата на медиите Европейската комисия посочва, че е назначен нов генерален директор на Българската национална телевизия след години на забавяне, а законодателни промени целят засилване на независимостта на обществените медии.
Въпреки това остават индикации за политическо и икономическо влияние върху медиите. Докладът отбелязва спад на физическите нападения срещу журналисти, но предупреждава за увеличаване на словесните атаки, онлайн тормоза и продължаващия съдебен натиск върху представители на медиите.
Проблеми при приемането на законите
Комисията критикува и начина, по който се изготвят и приемат законите в България. Според документа липсват достатъчно обществени консултации и оценки на въздействието при много законодателни инициативи, внесени от Народното събрание.
Основните препоръки към България
В заключение Европейската комисия отправя няколко основни препоръки към страната:
- да бъде проведена реформа на Висшия съдебен съвет;
- да се ограничи практиката за дългосрочно командироване на съдии;
- да се постигнат реални резултати по дела за корупция по високите етажи на властта;
- да бъде осигурено пълноценното функциониране на Антикорупционната комисия;
- да се въведат по-строги стандарти за почтеност на висшите представители на изпълнителната власт;
- да се подобри качеството на законодателния процес чрез повече обществени консултации и оценки на въздействието.
Според Европейската комисия България е изпълнила изцяло единствено препоръката за реформа на Инспектората към Висшия съдебен съвет, докато по повечето останали направления напредъкът е ограничен или липсва.