Областите Враца, Монтана и Видин продължават да са сред най-засегнатите от лошото състояние на републиканската пътна мрежа, въпреки значителните публични средства, вложени в поддръжката на пътищата през последните години. Това показва анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), изготвен по данни на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) към края на 2025 г.
Според проучването, въпреки че за поддръжка на пътищата са изразходвани над половин милиард евро за периода след 2023 г. (без средствата за ново строителство), качеството на настилките продължава да се влошава. Ако преди 2023 г. около 40–41% от пътищата са били в добро състояние, то към края на 2025 г. този дял вече е спаднал до 37%.
Най-тревожна е ситуацията в Северна България, където лошото състояние на пътната инфраструктура вече се превръща в траен проблем. Сред областите с най-голям дял пътища в лошо състояние са Монтана и Враца, където над 50% от републиканската пътна мрежа е с тежки повреди. Анализът показва, че и Видин остава сред регионите със сериозни проблеми в пътната инфраструктура, характерни за Северозападна България.
Според ИПИ причините са комплексни – изграждането на нови пътища в Северна България продължава да изостава, а средствата и вниманието към поддръжката са значително по-малки в сравнение с други райони на страната.
За сравнение, областите Благоевград, Пловдив и Пазарджик са сред регионите с най-добре поддържана пътна мрежа, като над 60% от пътищата там са с повреди под 10%. Добри показатели отчитат още Смолян, Търговище, Сливен и Варна.
Данните на АПИ показват още, че дори при автомагистралите състоянието не е безпроблемно. Към края на 2025 г. едва 49% от магистралните участъци са в добро състояние, 40% са със средна степен на повреди, а 11% са с тежки увреждания на настилката. Според експертите това буди сериозни опасения за безопасността на движението, тъй като по автомагистралите се развиват най-високите скорости.
При първокласните пътища картината също не е оптимистична. Само 34% от тях са в добро състояние, докато делът на участъците с тежки повреди вече надхвърля 20%. По-добри са резултатите при второкласната пътна мрежа, където 43% от пътищата са оценени като добри – тенденция, която според ИПИ вероятно се дължи не толкова на по-големи инвестиции, а на по-ниското натоварване, особено от тежкотоварния трафик.
Изводът от анализа е категоричен – Северозападна България, включително областите Враца, Монтана и Видин, продължава да изостава по отношение на качеството на пътната инфраструктура, въпреки значителните средства, които държавата отделя за поддръжка на републиканската пътна мрежа.