Кризата с коронавируса върна Русия в 2002 година – поне що се отнася до цената на нефта, а това е основният експортен продукт на страната. В края на март неговата цена падна до най-ниското си равнище от 18 години: барел от европейския сорт “Брент” струва по-малко от 22 долара, котировките на руския сорт “Урал” са под 17 долара.
Корона-кризата намали световното търсене на петрол радикално, поради което Саудитска Арабия и някои други страни-производителки поискаха допълнително ограничаване на добива. Путин обаче не се съгласи, с което той провали Споразумението за таван на произвежданите количества нефт между държавите-членки на ОПЕК от една страна, и Русия и Казахстан от друга. То беше в сила от 2017 насам и постоянно бе удължавано. От 1 април обаче всички страни могат да произвеждат по колкото нефт поискат.
Саудитска Арабия реагира с ценова война срещу Русия.Тя предложи на европейските рафинерии, които са основни купувачи на руския нефт, дъмпингови цени, каквито никога досега не е имало: барел нефт “Брент” с 10 долара по-евтино от официалните котировки. “При това положение няма никакъв смисъл да се купува от Русия”, казва пред ДВ експертът по суровините Ойген Вайнберг.
Обезценяването на рублата е най–големият проблем
Войната на нерви обаче носи огромни загуби на руската държава. Известно е, че балансът на държавния бюджет е гарантиран при цени от 42 долара за барел, а сегашните са далеч по-ниски.
Но очертаващият се огромен бюджетен дефицит не е най-голямото предизвикателство пред Русия. Най-сериозният проблем за руската икономика е обезценяването на рублата, което върви ръка за ръка със спадащите цени на нефта. Подобна ситуация имаше през 2014 година – тогава последва двугодишна рецесия и близо шестгодишен спад в реалните доходи на населението. Сега съществува заплахата от повторение на тази криза, при това задълбочена под влиянието на карантината.
По-слабата руска валута винаги насърчава износа, но Русия разполага само с три групи продукти, които са конкурентоспособни на световния пазар: суровини, оръжия и аграрни стоки.
Търсенето на енергийни ресурси и метали е спаднало в целия свят, а покупките на оръжие се отлагат заради епидемията от коронавирус. Русия би могла да изнася повече зърнени храни, но точно това няма да се случи, тъй като правителството се опасява от недостиг на вътрешния пазар. Затова от 1 април са наложени ограничения и квоти за износа на жито, ръж, царевица и ечемик, които на първо време ще останат в сила три месеца. С други думи Русия няма как да спечели от уникалната ситуация, че един тон руско жито в момента струва повече от един тон руски нефт.
Зависимостта на руската икономика от вноса
Толкова по-болезнено за Русия ще бъде обезценяването на рублата. Руската икономика продължава да е много зависима от вноса на машини и оборудване, потребителски стоки и дори селскостопански продукти. През декември председателката на Съвета на федерацията на Русия Валентина Матвиенко посочи, че Русия е силно зависима от вноса на семена за посев. И това се отнася до редица основни култури като царевица, картофи и пшеница.
Сега ще поскъпнат и редица други изходни суровини и материали, необходими на руската индустрия – например китайските съставки, използвани в руските фармацевтични предприятия или частите за автомобилната промишленост, които се получават предимно от германски доставчици. Ако в началото на годината едно евро се разменяше за 68 рубли, сега то струва почти 90. Русия ще бъде просто премазана от задаващото се огромно поскъпване и то в период, когато приходите на държавата са ограничени до минимум.
