“Чувствам се като първият космонавт, който отива в космоса”, казва Владимир Ирминку, инженерът, стоящ зад построяването на АЕЦ “Академик Ломоносов”. Той стои на голяма платформа във формата на куб. Утринта на брега на Баренцово море е хладна. Ако всичко върви по план, плаващата атомна електроцентрала трябва да потегли този месец.
Ала експертите се страхуват, че това е един “плаващ Чернобил”, пише The Guardian.
6500 километра трябва да измине “Академик Ломоносов” по Северния морски път. Когато стигне до арктическото пристанище Певек, АЕЦ-ът ще използва своите два ядрени реактора, за да доставя топлина и енергия за домовете и да подпомага минните и сондажни операции в руския богати на минерали регион Чукотка.
Според Русия проектът ще осигури чиста енергия за отдалечения регион и ще позволи на властите да спрат от експлоатация застаряваща ядрена централа и електроцентрала на въглища в района. Но представителите на различни екологични групи не са особено въодушевени от идеята.
“Грийнпийс” заяви, че това може да е “плаващ Чернобил”. От организацията оповестиха и съмненията си дали плаващите атомни електроцентрали, предназначени да осигуряват енергия на отдалечени региони, са икономически изгодни.
Северният морски път – открит след стопяването на ледени покривки в Арктика – представя нови търговски пътища между Китай и Европа, които Русия се надява да направи плавателни през цялата година.
Перспективата за доходоносни търговски пътища, както и военното значение на региона доведе до разпространение на ледоразбивачи, подводници и други високотехнологични ядрени технологии в района на Арктика.
Според Томас Нилсън, редактор на вестник Barents Observer, до 2035 г., “руската Арктика ще бъде нуклеаризираната водна площ в света.” Плаващите ядрени електроцентрали са стъпка към това.
Плановете за тях съществуват от години, като още през 60-те и 70-те, САЩ разположиха малък ядрен реактор на борда на баржа в зоната на Панамския канал. Ала те никога не са били произвеждани масово.
“Росатом” се надяват да променят това – те искат да произвеждат и продават плаващи атомни електроцентрали на страни по целия свят. Една от първите държави, с които компанията е подписала споразумение, е Судан.
В бизнес плана на “Росатом” “Академик Ломоносов” е част от продажбите. Платформата е скъп и екстравагантен проект. Тя наскоро бе боядисана и брандирана с логото на компанията, а на борда няма само да се работи – “Академик Ломоносов” си има собствен басейн, фитнес и бар, но без алкохол, за членовете на екижа. Сигурността е висока и всеки журналист, посетил АЕЦ-а, е бил строго наблюдаван от частни охранители на борда.
Но освен тези места за забавление “Академик Ломоносов”, който е строен близо десетилетие, има на борда си два KLT-40S ядрени реактора, подобни на онези, в руските ледоразбивачи. Те използват ниско обогатен уран и заедно са способни да произвеждат 70 MW електроенергия. Според “Росатом”, това е достатъчно за 100 хил. домове. Компанията смело твърди, че платформата е “практически непоклатима” и може да издържи сблъсъци с айсберг и удар от седем-метрова вълна.
Всички тези уверения не успокояват “Грийнпийс”. Организацията оредели проекта като “ядрен Титаник” и “Чернобил на лед”, във време, когато вниманието на хората към заплахата от ядрени аварии беше привлечено от популярния минисериал на HBO “Чернобил”, припомняйки ядрената катастрофа от 1986 г. Съседни страни, включително Норвегия успешно лобира “Росатом” да не зарежда ядрено гориво до платформата, докато не бъде изтеглена от границите им.
При всяко споменаване на огромната авария, служителите на “Росатом” видимо настръхват. И, разбира се, имат обяснение и на това – “Чернобил е използвал далеч по-големи реактори от различен тип, а технология на борда на “Академик Ломоносов” вече е използвана в руския флот от ядрени ледоразбивачи.
“Академик Ломоносов” и “Чернобил на лед” са като нощ и ден – говорим за две различни системи. Винаги трябва да има скептицизъм към новата технология, но това вече е извън пътя. Ако твърдят, че има вероятност от инцидент с реактора, то те трябва да представят доказателства”, категорично заявява Ирминку. По думите му, ако нещастието се случи, студената вода под платформата може да се използва за охлаждане, докато не дойде помощ.
Но според The Bellona Foundation, организация, която се грижи за екологичните въпроси край Арктика, огромните вълни цунами могат да изхвърлят платформата далеч от водата – на брега, и да предизвикат огромна катастрофа.
“Росатом” успокояват, че и това е овладяно с док, изграден около централата и ако случайно се случи да попадне на суша, аварийните системи на реакторите могат да ги охлаждат без електрозахранване за 24 часа.
По думите на Дмитрий Алексеенко, заместник-ръководител на строителството и експлоатацията на платформата, инженерите от близо са следили последствията от Фукушима и са сигурни, че цунами предизвикано от земетресение девет по Рихтер, няма да измести платформата.
“Нашето по-голямо притеснение е, защото те искат да построят тази платформа и да я продават на страни като Судан”, заяви Анна Киреева от Беллона. Организацията отблизо е следяла строежа на Академик Ломоносов”.
“Притеснявам се, че тази технология може да бъде използвана в страни, където нивата на сигурност и защита от ядрено замърсяване, не са толкова високи, колкото в Русия. Как ще реагират те в случай на извънредна ситуация?”, допълва тя.
Източник: Dnes.bg
