Засушаването на река Дунав е един от основните проблеми за всички държави членки на Дунавската стратегия и ще се търсят спешни мерки за решаването му в най-кратък срок. Това стана ясно по време на 12-ия Годишен форум на Стратегията на ЕС за Дунавския регион (EUSDR), който се проведе в словенския град Brdo pri Kranju.
Северозападна България е част от тази Стратегия – политическа рамка, чрез която държавите от Дунавския басейн търсят взаимно решения на общите си проблеми. Сред тях са замърсяването на околната среда, изменението на климата и засушаването около градовете по Дунав, предизвикателствата пред транспорта, както и младежката безработица. В рамките на Стратегията се договарят общи приоритети и след това се създават партньорства за изготвяне на трансгранични проекти. Така няколко държави заедно получават пари от стандартните фондове на ЕС и реализират проекти с обща полза.
По време на тазгодишния форум стана ясно, че въпреки тревогите на гражданите около Видин, нашата страна не е сред най-засегнатите от засушаването на Дунав. Ние попадаме във втората група по този показател. За сметка на това сме сред първите по замърсяване на водите и бреговете на реката и препоръките са да търсим бързи и дългосрочни решения на този проблем.
„През последните години сушите оказаха значително въздействие върху почти всички региони на ЕС, като засегнаха няколко критични системи като селско стопанство, водоснабдяване, енергия, речен транспорт и екосистеми. Предвижда се тези въздействия да се увеличат допълнително поради изменението на климата. Европейският атлас на риска от засушаване е значителна стъпка към оценка на сушата, основана на въздействието, и може да подпомогне разработването и прилагането на политики за управление и адаптиране към сушата. Той характеризира как опасността от суша засяга различни, но взаимосвързани системи: селско стопанство, обществено водоснабдяване, енергетика, речен транспорт, сладководни и сухоземни екосистеми. Атласът представя както концептуален, така и количествен подход към риска от суша за тези системи“, каза Дарио Масанте – експерт в Съвместния изследователски център на Европейската комисия.
Освен върху проблема със засушаването, на Годишния форум се постави акцент и върху разширяването на ЕС и подкрепата за присъединяващите се страни, възстановяването на Украйна, енергийните и транспортни предизвикателства на региона, участието на младите хора в Дунавската макрорегионална стратегия и професиите на бъдещето.
Външните министри и представители на всички 14 държави подписаха ново споразумение за сътрудничество между старините по Дунавската стратегия. В него се посочва:
„Подчертаваме значението на прилагането на Зелената сделка в борбата срещу изменението на климата и влошаването на околната среда и привеждането ѝ в съответствие с Дунавската стратегия. Поставяме си за приоритети: осигуряване на качеството на водата, предотвратяване на рисковете за околната среда и защита на биоразнообразието, съхраняване на природните пейзажи и осигуряване на добро качеството на въздуха и почвата в река Дунав. Затова ще работим за намалена бюрокрация и опростени процедури при прилагането на Зелената сделка.“
Работните дискусии наблегнаха на изпълнението на 27 стратегически проекта, които подкрепят икономическото, социалното и териториално развитие на региона и сближаването на дунавските държави. Част от проектите са насочени към подобряване на корабоплаването по р. Дунав и транспортната свързаност. Други целят решаването на глобални проблеми за целия Европейски съюз като адаптация към климатичните промени, опазването на околната среда и биоразнообразието, диверсификацията на източниците на природен газ и въвеждането на ниско въглеродни технологии.
По време на събитието стана ясно, че от 2-ри ноември ще бъде отворена нова покана за проекти, като част от предходните, (напр. енергийните проекти) ще бъдат затворени за финансиране, поради изчерпване на фондовете.
В края на Годишния форум министърът на външните работи на Словения, Таня Файон, предаде на външния министър на Австрия, Александър Шаленберг, символа на Дунавската стратегия – корабния рул. Така от този ноември Австрия поема следващото председателство до декември 2024 г.
Репортер: Мариана Гомилева (Любляна)
