Site icon Zov News – Новините от Северозападна България

Това не е нашата война. Това е войната на Путин

Инакомислещите у нас ги преследват, казва руската цигуларка Альона Чехова пред OFFNews

Венци Мицов

Познавам Альона покрай битието си на музикант…

Миналото лято бях на турне с оркестъра на Симфониета Враца. Свирихме в поне 12 града, а аз имах честта да изпълнявам партиите на пианото в една програма, посветена на оперната музика.

Там се запознах с Альона. Тя е част от чуждестранните попълнения на оркестъра и е един от неговите концертмайстори.

Излишно е да ви казвам, че тя е отличен музикант, продукт на най-доброто от руската школа.

Альона е родена в Русия, но съвсем малка се премества със семейството си в град Алшута (Крим, Украйна). Освен руски Альона говори и украински език. 15-годишна постъпва в музикалното училище “П. И. Чайковски” в Симферопол. Две години след това се премества в Москва, където учи в колежа “Скрябин”, а след това продължава образованието си в Държавната класическа академия “Майонид”.

Альона свири камерна и симфонична музика, част е от оркестърът на радио “Орфей”, а от 2018 има и свой youtube блог, в който говори за класическа музика и показва тънкостите на свиренето на цигулка.

Видео каналът на Альона Чехова

През 2020 тя започва на изпитателен срок в оркестър Симфониета Враца. Следва прекъсване заради първата вълна на COVID, но от 2021 г. тя вече е в постоянния състав на оркестъра и дори е един от неговите концертмайстори.

Когато Путин започна своята военна операция в Украйна, видях реакцията на Альона. На стената си тя бе написала, че я е срам от тази война. И веднага реших да поговоря с нея. Един разговор за войната, за мира, за изкуството и за протеста. И за това какво точно се случва в Русия и искат ли руснаците тази война.

Альона, прочетох реакцията на Борис Гребеншчиков (фронтмен на една от най-известните руски групи – “Аквариум” – бел. авт.), който каза, че тази война е срам за Русия. Сещам се за една негова песен, може би посветена именно на родината му, в която той пееше – “Ако искаш врагове, кой би могъл да ти попречи да ги имаш”. Какво мисли един музикант за случващото се в Украйна? Видях реакциите ти във фейсбук, там ти написа, че не искаш война и че те е срам…

Най-напред искам да кажа, че за войната няма никакво оправдание. Аз лично не искам тази война. Няма необходимост от нея, нас никой не ни е нападал. В 21 век да гледаме оръжия…Не знам дори как да се изразя. Срамно е, за мен като руски гражданин това е позор.

Ние не искаме тази война. Аз не познавам един човек от моето обкръжение, от моите приятели и колеги, от моите роднини, който да я иска. Аз имам роднини в Украйна. Никога не съм усещала да съществуват проблеми…

Проблеми, които да доведат до война.

Всъщност руснаците и украинците са близки народи. У много украинци има роднини руснаци. И обратното. Ходехме си на гости и никога не е имало никакви проблеми.

Украйна е независима държава в крайна сметка… Не знам, много съм възмутена. Даже ми е болно да говоря и не мога да си събера мислите.

Альона, предполагам, че ти постоянно си в комуникация с твоите близки. Какво казват те в този момент?

Чух се вчера с братовчедка си. Тя живее в Запорожие. Казва, че постоянно се чуват изстрели, хората не са спокойни, пред банкоматите има опашки. Магазините ту затварят, ту отварят – отиват колкото да заредят хората с храни и затварят. Всички са много изнервени. Представете си – постоянно летят изтребители – руски, украински… Разбира се, украинците се защитават. И тук искам да кажа нещо. Това, че се защитават е правилно. Когато някой нахлуе в дома ви, трябва да се защитите. но в Русия в момента се случва крах в икономиката. Истински крах. Например всичките мои руски банкови карти вече не работят…

Альона, от известно време живееш и работиш тук, в България. А България пък е част от ЕС и от НАТО – тоест в другия лагер, “противниковия” така да се каже. След последните събития смяташ ли, че този лагер се оказа слаб и не можа да предотврати войната?

Не разбирам много от политика. Разбира се, наблюдавам и следя всичко и ми се струва, че в случая Европа се изплаши да не предизвика Трета световна война. И затова подкрепата за Украйна се състои предимно в санкции. Мисля, че все пак политиката на Европа е правилна и се надявам тя да помогне на Украйна…

Как според теб хората в България възприемат всичко? Твоите колеги в оркестъра например…

Вчера изпитвах чувство на срам. Аз съм рускиня. Продукт съм на руската култура – тази страна ме е възпитала, тя ми е дала образование, преподаваха ми прекрасни педагози, преподаватели. А идва моментът, в който излизам и си казвам – сега целият свят ме гледа с укор.

Вчера водех оркестъра – бях концертмайстор. В началото на генералната репетиция се обърнах към всички колеги музиканти. Програмата беше следната – Рахманинов, Бенджамин Бритън и Хайдн. Творчеството на Рахманинов и Бритън е откровено антивоенно. Особено това на Бритън (особено неговият “Военен реквием”, написан по каноничния латински текст и стихове от английския поет Уилфред Оуен, загинал на 25-годишна възраст на фронта по време на Първата световна война – бел. авт.). Аз много обичам Бритън и неговата изключително силна антивоенна насоченост. И се обърнах към колегите си. Казах им, че музиката на Бритън е насочена срещу войната, срещу жестокостта. И че лично аз смятам да свиря тази вечер срещу войната и срещу жестокостта. И казах още, че ако искат, колегите могат да се присъединят към мен и да свирим всички срещу войната. Тогава целият оркестър заяви подкрепата си за моята идея. и ние свирихме срещу войната.

Искам само да отбележа, че в оркестъра имаш колега, който е американец. Това е повече от символично… (един от тромпетистите на оркестъра на Симфониета Враца е американец – бел. авт.)

Знаеш ли, в оркестъра имам много приятели, но сред най-близките ми е именно колегата от САЩ. Той ме подкрепя, прекрасен човек е и никога не е имало проблем. Вчера говорих с приятелите си и им казвах, че ме е срам от това, което се случва. И всички ми казаха, че всъщност изпитват уважение към руската култура и музика.

Альона, вчера наблюдавахме като че ли безпрецедентна акция в израз на протест от страна на много руски интелектуалци и звезди. Юрий Шевчук, Борис Гребеншчиков, Ксения Рапопорт, Валерий Меладзе , носителят на Нобелова награда Дмитрий Муратов и още мнозина заявиха, че са възмутени от военните действия на кремълската върхушка. Видяхме и кадри с протестиращи руснаци. Какво казват твоите близки за това?

Когато разказвам на хората в Европа какво става у нас, особено тези, които са по-млади, се учудват. Вчера например се случи същото, което се случва при всички митинги в Русия. При нас не е добре да се правят каквито и да е митинги. Даже мирни. Те винаги са забранени. Познавам този процес отлично, защото сестра ми е част от опозицията в Русия. Тя е активист на гражданска организация. Днес тя е била на дело, защитавала е човек, който вчера е бил арестуван от полицията на съвсем мирен протест. И въпреки отличната защита на арестувания, са му дали 25 дни в ареста. 25 дни заради това, че е излязъл да заяви гражданската си позиция.

Според теб бяха ли големи протестите?

Всъщност честно казано очаквах да са по-големи. Но истината е, че те не са толкова големи заради това, че ние се страхуваме. Вие не можете да си представите какво се случва в Русия. Ето, например аз живея в България и мога да се изказвам свободно. Никой няма да дойде при мен. Но ако в момента се намирах в родината си, щях да имам огромни проблеми. Познавам хора, които имат и в момента големи проблеми. Започнаха да ги съдят за “екстремизъм”, за “тероризъм”. Тоест – инакомислещите, другомислещите у нас ги преследват. Въпреки това обаче сестра ми продължава да е в опозиция и да не мълчи… И аз знам, че това е много опасно за нея и се тревожа.

Альона, кажи ми как виждаш събитията в близкото бъдеще? Какво ще се случи? Защото е повече от ясно, че светът вече не е същият.

Сигурна съм в едно. Не трябва да мълчим. Трябва да говорим. Трябва да протестираме. Затова много се зарадвах на поканата ти за интервю – това означава, че повече хора ще чуят това, което искам да кажа.

Не знам какво ще стане с Украйна. В моите очи президентът Зеленски е много прям човек. Знам, че всичко започна, когато се случи референдумът в Крим, където нещата не бяха направени правилно. Казвам го, макар, че самата аз съм от Крим и че цялото ми детство премина в Крим.

Знаеш ли, всъщност ми е тъжно, че днес не говорим за музиката, която правиш, за наградите, които си спечелила. Ние с теб бяхме рамо до рамо миналото лято и свирихме на едно цяло турне, но днес не разискваме музиката, а си говорим за бомби и политика… Много ми се иска да завършим това интервю с нещо важно. Искам да те попитам – искат ли руснаците тази война?

Категорично не. Това не е война на руския народ. Това е война на Путин. Аз не мога да разбера този човек. Той ми изглежда неадекватен. Но заради тази война сега млади хора отиват на фронта. И умират. При това и от двете страни. И това е наистина ужасно. Това не е тяхната война. Това не е нашата война. И ние не я искаме.

 

Exit mobile version