Има регионални клишета, като например, че няма бизнес в Северозападния регион. Но там се случва промяна към по-добро, която променя статуквото.
Адриан Николов от Института по пазарна икономика коментира пред БНР защо е време да променим своята гледна точка към този регион.
„Българската икономика е все по-фокусирана върху икономически и търговски връзки със Западна Европа. Дунав като транспортен коридор, който води директно в сърцето на Европа, може да бъде предимство за тези региони. Ако едно производство се случва в Монтана, във Враца или Видин, то реката е почти до фабриката. Близостта на Румъния също трябва да се препоръча (на инвеститорите – б.а.)“.
Обезлюдяването остава сериозен проблем, пазарът е свит, но открива неочаквани ниши. Все повече хора се завръщат в търсене на по-целеустремен живот.
Елица Моллов, основател на споделено офис пространство „Шаран“ в Лом, е пример, че Северозападът не смята да запада. Елица трупа опит в „Джуниър Ачийвмънт България“ и през 2018 г. заедно със съпруга си купуват сграда, построена през 1903 г. oт австрийски предприемачи. Превръщат я в бизнес център, споделено офис пространство, зала за събития, които работят на пълни обороти.
„Всеки път, когато се прибирах, чувах, че „няма“ работа, „няма“ възможности, но има „проблеми“ и бездействащи хора. Купихме старата банка, за да възвърнем предишния й блясък и престиж, да я превърнем в център за бизнес, предприемачество и култура. Riverside Treasury предлага модерни офис пространства, зали за събития, споделено работно пространство и частна ритуална зала“, разказва тя.
Това е единственото коуъркинг пространство в града, но Елица очаква с нетърпение „развиваща и здравословна конкуренция“.
В града има активни организации, които поддържат предприемаческия дух, както и устойчиви проекти, съвместно с бизнеса.
Николай Георгиев, председател на фондация „Каузи“, която насърчава предприемачеството в региона, допълва, че най-сериозната пречка е това, че регионът е „облепен“ с етикети.
„Когато кажем Видин, например, бизнес е една от последните асоциации, които се появяват в съзнанието ни. Много от идеите на стартиращите предприемачи са именно социални, вероятно защото има социални проблеми. Но при среща с жени предприемачи във Видин една участничка ни каза, че в Северозападна България хората са по-изобретателни и често им се налага да направят от нищо нещо. Не изпускат възможност, ако такава се появи“, пояснява той.
„Каузи“ партнира с много институции с традиции в подпомагането на предприемачите – камари, сдружения на бизнеса. Културата за търсене на подкрепа се развива, макар че проблемът с наличието на висококвалифициран персонал е сериозен и засяга всички.
Но все по-често млади специалисти и предприемачи се връщат в Лом, „където имат много по-ниски разходи, могат да работят дистанционно или да развиват своите бизнес идеи на чист въздух, на брега на Дунав“, казва Елица.
Според нея дигитализацията е голямата възможност за бедни региони като този да привлекат отново своите жители.
„Разказвам на близки и познати за потенциала на града, каня ги, за да видят с очите си Лом, убеждавам бизнес партньори, че тук не е по-лошо от Велинград, например, за корпоративни събития. Аз съм твърдо убедена, че рано или късно Лом и регионът отново ще бъдат привлекателно място за бизнес и туризъм. В тези трудни времена ще намерим най-добрия начин да продължим, както всеки се опитва“.
Във Враца „Каузи“ открива Миглена Младенова и Катерина Стефанова с тяхната „Какаляшка бокс” и компания за организация за събития. Бизнес идеята им за маркетиране на местни занаятчийски произведения идва в резултат от опита на Миглена като земеделски производител в с.Челопек.
„Идеята за оползотворяването на част от вълната от нашата ферма се роди на обучение за зелени иновации. Осъзнах какъв ресурс е вълната от овцете. Потребителите все повече търсят ръчно изработени местни продукти от естествени материали. А свойствата на вълната са много“, казва тя.
Начинанието стартира през 2019 г., но след няколко базара и силно онлайн присъствие, кутиите с местни продукти бързо напускат пределите на Видин. Миглена използва емпатия в маркетинга, но това вероятно няма да е достатъчно при сегашната ситуация. Компанията е финалист в проекта B4B HUB на Фондации „Генерация” и „Каузи” и е част от предприемаческия клуб „Вдъхновители” във Враца. Там основна тема е какво следва след кризата.
„Ситуацията ще се отрази пагубно върху „прохождащия“ бизнес. Много малка част от предприемаческата среда в Северозапада не би се справила без помощ от държавата – данъчни облекчения, разсрочване на плащания, намаляване на административната тежест,“ казва тя.
Изцяло със собствен капитал Цветелина Добрева стартира своя бизнес в региона на Враца. Със спестявания от работа в чужбина открива застрахователен офис в Криводол, а после и в с. Борован и във Враца.
„Разбрах за кариерните възможности в застрахователния бранш, изкарах стаж и скоро след това мои познати ми казаха, че в техния град няма офис на застрахователи. Това е пазарна ниша в малките населени места и въпреки свитото потребление, има много възможности. Хората не бяха свикнали на професионално отношение и бързо намерихме мястото си на пазара“, разказва тя.
Плати ЕООД стартира преди 4 години, а Цветелина отлага старта на пункт за преглед на МПС и автомивка в Криводол, за да затвори цикъла от услуги за своите клиенти – частни лица и превозвачи. За него Цветелина кандидатства с проект по ПРСР за финансиране, но той е отхвърлен, според нея заради твърде завишени изисквания към стартъпите.
Елеонора Негулова – председател на Националното сдружение за малкия и средния бизнес, допълва, че в Северозапада липсва екосистема за предприемачество като цяло, но възможностите за бизнес се усвояват от местни и чуждестранни инвеститори. Сдружението го подкрепя с програмата по предприемачество BASE във Враца и Плевен.
„През прехода не успя да се изгради мрежа от центрове за бизнес подкрепа, поради което малкият бизнес се движи основно на „автопилот“. Предприемачите поемат рискове, утвърждават се и това още по-ярко се вижда в този район. Малкият бизнес работи и в тези трудни времена, но без подкрепата на държавата ще бъде изключително тежко. В Северозападна България ситуацията е по-зле, защото има по-тежка бизнес среда, но ние адресираме първо нуждите от социална отговорност в селските общини“.
Цветелина е оптимист, че има резерви, за да се справи със ситуацията, въпреки свитото потребление, но не задълго. Но и без тези извънредни обстоятелства тя призовава за облекчени условия и повече визия за стартиращия бизнес в селските райони.
„Очаквам колебания в пазара, но в нашия регион тепърва ще има нови инвестиции и от тяхното развитие ще се възползват малките бизнеси в търговията и услугите. Младите хора имат страхотни идеи за бизнес, но не срещат подкрепа и финансиране. Време е да стане ясно, че Северозападът няма намерение да запада“, завършва тя.
Източник: Еconomic
