Председателите на съдилища да решат дали да има открити съдебни заседания…
Работодателите да преценят кой може да работи дистанционно…
Ресторантьорите да преценят дали са “дневно” или “нощно” заведение…
Собствениците на магазини да преценят по колко души е безопасно да влизат едновременно…
Кметовете да преценят всичко останало…
Гражданите да проявят повече отговорност…
А през това време все повече учители, родители, работници, съдии, адвокати са болни, а лекарите и медицинските сестри живеят в същински професионален и личен кошмар.
Това не е умереност или разум, а пълна безотговорност. То е и бягство от необходимите икономически решения – правителството никого не затваря, никому не дължи компенсации… то си гледа изборите и си къта предизборната “мазнинка” в бюджета, защото с нея трябва да си купи гласове след няколко месеца.
Власт и отговорност е нужна в кризисна ситуация. Днес трябват решения – отлагането и замазването с хитроумни лафчета не помага. Но днес власт няма. Има анархия, която вчера струва над сто живота за един ден.
