Краят на Цветан Цветанов и неговата оставка бяха изненадващи за мнозина. Всички добре знаем, че Борисов принципно взема тук-там някоя глава, като колкото и да е вярно, че го прави от популизъм, така и е все пак исторически факт, че в БСП и НДСВ такива неща с оставки бяха общо взето невъзможни и естетически забранени. Но всички очакваха как заради “Апартаментгейт” Цветанов е просто понижен, времено пратен в изгнание, разбирай, в огромния си апартамент, докато се уталожи малко напрежнието и после се завърне тихомълком, за да зарадва всинца и да въздъхнем спокойни – каква иначе ще е тая държава, ако го няма Цветанов наоколо.
Обаче, прегледан логически, краят на Цветанов въобще не беше учудващ, защото неговият фурор с апартаментите, нагло поведение на пресконференциите и всичко, дето се натрупа, го докара до следния парадокс.
1. Ако Борисов бе загубил изборите, щеше да го уволни, защото щеше да се разбере, че ги е загубил заради Цветанов.
2. Ако Борисов обаче спечели изборите, пак трябваше да го уволни, защото това означава, че може да ги печели и сам – въпреки Цветанов. Тоест – защо му е въобще тогава Цветанов.
Каквото и да се беше случило, Цветанов щеше да се окаже аут – и при загуба, и при победа, загубата заради него, а победата въпреки него.
От години наред около Цветанов се върти митология за човек, който върти партийните структури и обикаля като ненормален страната, за да държат здраво партийните организации; някакъв перфектен и неуморен провинциален работник, който с енергията на Левски, но пък с обратно пропорционална по важност и нека кажем – тъпа задача – броди ли, броди и надъхва герберските комитети. Това съм го чувал много пъти, но всичко, което съм виждал, са едни репортажи, в които Цветанов е надянал някакъв калпак, играе хора, навлякал нелепо носия, говори това-онова с пет баби, снима се с пет деца на бъркащи идеята за знаменитост родители и накрая потегля към другия град, в който да направи същото. От време на време и говори пред местните структури, като нещата, които говори, могат да отворят портала на времето директно към социализма – не политически, а от гледна точка на безкрайното повтаряне на партийни клишета, които се посрещат с безкрайни ръкопляскания от свикнали на партийни клишета партийци. А един път този човек си изля кофа ледена вода на главата – покрай една малоумна световна мода, за която не е случайно, че в крайна сметка застигна и съизмерим по интелект последовател.
Борисов обаче, макар и добре да знаеше, че цялата партия се крепи на него, може би допускаше две-три изключения, двама-трима помощници. Но сега вече проумя, че може дори без Цветанов. В момента цялата тази партия е 99% Борисов и 1% Томислав Дончев. Всичко друго е все тая, брат. Ако сте забелязали какво стана в изборната нощ с Мария Габриел, то нещата бяха повече от показателни. Тази жена излезе, изрецитира каквото има да се изрецитира, зададоха и два елементарни въпроса и тя въобще не отговори – каза, че има един човек, който знае всички отговори и това е Борисов. И си тръгна. Какво беше това? Тази жена все пак води евролистата, няма ли мнение? Не може ли нещо да скалъпи?
След победата на ГЕРБ Борисов най-вероятно е разбрал следното: щом може без Цветанов, може без всеки друг, и единствената грешка, която не трябва да прави, е да не откача чак толкова, колкото навремето, когато му хрумна, че може да направи Цецка Цачева президент и “майка на нацията”.
И накрая, понеже започнахме с логически капани, да завършим със следния:
Казус: Щом Борисов може без когото и да било, това означава че:
а) имаме крайно талантлив, способен и влиятелен политик;
б) автокрацията ни отне много неща… например демокрацията.
Което си изберете.
Източник: Actualno.com
