От началото на миналата година адвокатите на БХК срещат упоритата съпротива на главния прокурор Иван Гешев и неговата ресорна заместничка Красимира Филипова да им бъде предоставена обществена информация, свързана с дейността на прокуратурата. Търсената от правозащитниците информация е пълен списък на актовете, които главният прокурор издава в изпълнение на конституционните си правомощия.
По жалба на БХК съдът двукратно установи през отминалата 2020 г., че главният прокурор нарушава закона, като отказва да представи списък на актовете си. След първото съдебно решение, установяващо незаконосъобразния отказ на г-н Иван Гешев да предостави информацията, неговата заместничка Красимира Филипова изпрати до организацията връзка към интернет страницата на прокуратурата. На нея обаче не беше публикуван търсения списък.
Това наложи завеждането на второ дело, което приключи в края на миналата година с отмяна на отказа за предоставяне на списъка. По двете дела прокуратурата е осъдена да заплати от джоба на българските граждани съдебните разноски в размер на над 1000 лева.
В началото на 2021 г. БХК най-сетне се сдоби със заявения списък на действащите инструкции и указания. Те се издават на основание чл. 138, т. 6 от Закона за съдебната власт в изпълнение на правомощията на главния прокурор по надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори и следователи за точно и еднакво прилагане на законите и защита на законните права и интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
Списъкът би трябвало да е актуален към 12 януари 2021 г. и вече всеки може да се запознае с него в сайта на БХК тук. Той би следвало да съдържа всички действащи указания и инструкции, които главният прокурор издава в изпълнение на правомощията си по Конституция към тази дата.
Припомняме, че по време на изслушването си пред парламента на 15 октомври миналата година, г-н Гешев сам определи методическите указания като „нещо сходно с тълкувателната дейност на Върховния касационен съд – общи указания към всички прокурори за правилно прилагане на закона“. За разлика от тълкувателната дейност на върховните съдии, обаче, повечето от методическите указания, които главният прокурор издава еднолично, остават скрити за обществото, освен ако не се намеси съдът. По този начин остава съмнение, дали издадените актове действително имат само служебен характер и не засягат по някакъв начин правата на гражданите. Няма как и да се проследи качеството на извършената от главния прокурор работа.
Изглежда нито един от изброените в списъка актове не е обнародван, а части от тях потенциално съдържат правила, които пряко засягат права на граждани и адвокати. Така например с тези документи се урежда достъпът на страните и на техните представители до преписките, урежда се кой прокурор разглежда дадена преписка, както и това какво отчита и какво не прокуратурата пред обществеността.
„Немислимо е да допуснем, че списъкът не е изчерпателен, но редица актове, за които има данни, че са приети от главния прокурор и съществуват, не присъстват в изпратения списък“, заяви адв. Диана Драгиева от Програмата за правна защита на БХК.
Тя посочи като такива актове Указанието за контролната дейност в Прокуратурата на Република България, утвърдено със Заповед № 6113 от 29.12.2014 г. на главния прокурор; Указанието за организация на взаимодействието между органите на досъдебното производство с обща и специална компетентност при особено сериозни произшествия, утвърдено със Заповед № РД-02-6/15.03.2017 г., изм. със Заповед № РД-02-12/25.04.2019 г. и Заповед № РД-02-15/20.06.2019 г. на главния прокурор; Указанието за задълженията на прокуратурите при осъществяване на правомощията на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, утвърдено със Заповед № РД-02-42/20.11.2015 г., изм. и доп. със Заповед № РД02-11/25.04.2019 г. на главния прокурор. Наименованията на тези актове се срещат в докладите за дейността на прокуратурата, но не са част от предоставения списък.
„Съдът постанови, че отказът на главния прокурор да се предостави на БХК информация е сам по себе си незаконосъобразен акт. Това е тревожно, защото именно той е призваният да осъществява надзор за законност държавен орган. Изненадващите откази на главния прокурор да осигури прозрачност и отчетност на работата си, които според българския съд нарушават закона, поставят в нова светлина нестихващата тревога от безконтролността на главния прокурор и заплахата, която тя би могла да представлява за демокрацията и върховенството на правото в България“, заяви още адв. Драгиева.
И допълни: „Надяваме се главният прокурор да разпореди публикуването и своевременното обновяване на изчерпателен списък на издадените от него актове на основание чл. 138, т. 6 от ЗСВ на интернет страницата на прокуратурата, заедно с техните текстове, повечето от които и към момента остават скрити за обществото“.
