Когато националната безработица пада до исторически ниски нива от 5,3% е лесно да се пропусне какво се случва зад усреднените числа. Област Враца е може би най-красноречивият пример за това противоречие: в рамките на едни и същи административни граници съществуват община с безработица от 4,1% и община с 33,9% — разлика от над осем пъти. Това не е статистическа случайност, а структурен проблем с дълбоки корени.
Картата на неравенството
Данните на ИПИ за 2025 г. разкриват рязко разделение вътре в областта. На единия полюс са Враца (4,1%) и Мездра (6,6%) — двете общини с развита индустриална база, по-добра инфраструктура и директна транспортна връзка с Централна България. Козлодуй следва с 9% — резултат, обясним с присъствието на АЕЦ и свързаните с нея доставчици и услуги, които поддържат сравнително стабилно местно търсене на труд.
На другия полюс картината е тревожна. Хайредин регистрира 33,9% безработица — стойност, която нарежда общината сред най-засегнатите в цяла България и е почти седем пъти по-висока от тази на областния център. Борован е с 26,9%, Бяла Слатина — с 20,5%, Оряхово — с 20,1%, Мизия — с 18,3%, Роман — с 17,7%, Криводол — с 15,5%.
| Община | Безработица 2025 |
|---|---|
| Враца | 4,1% |
| Мездра | 6,6% |
| Козлодуй | 9,0% |
| Криводол | 15,5% |
| Роман | 17,7% |
| Мизия | 18,3% |
| Оряхово | 20,1% |
| Бяла Слатина | 20,5% |
| Борован | 26,9% |
| Хайредин | 33,9% |
Контекстът: какво казва националната картина
Според анализа на ИПИ пазарът на труда в България продължава да се затяга — 62 общини вече са под 5% безработица, повечето от тях около големите градове или успешни индустриални центрове. Зад тази позитивна тенденция обаче стоят 117 общини с над 10% дял на безработните, като помежду им ясно изпъкват общините от Северозапада, дунавските общини и периферията изобщо.
Враца не прави изключение от тази закономерност — напротив, областта е учебникарски пример за нея. От десетте общини в областта само три са под националното средно равнище от 5,3%, а седем го надхвърлят — в някои случаи многократно.
Защо се случва това?
Профилът на общините с висока безработица в област Враца покрива почти всички характеристики, описани от ИПИ като типични за най-засегнатите: малко население, отдалеченост, застаряване, слаби инвестиции и водеща роля на публичния сектор в местната икономика.
Хайредин, Борован и Мизия са малки общини без значима индустриална история, без добра връзка с по-динамичните трудови пазари и с нарастващо демографско свиване. При тях безработицата не е циклична — тя е структурна. Безработните не са временно извън пазара поради икономически спад; те са постоянно извън него, защото пазарът там почти не съществува в частния сектор.
Оряхово и Бяла Слатина са малко по-различни случаи — градове с известна индустриална история, но с деиндустриализация, която не е намерила заместител. Безработицата там е продукт на свиването на работните места в производството и неспособността да се привлекат нови инвестиции.
Мездра и Враца показват, че транспортната достъпност и наличието на индустрия имат реален и измерим ефект. И двете общини се намират на ключови транспортни коридори, разполагат с по-диверсифицирана стопанска структура и са привлекли инвестиции в преработващата промишленост.
Дунавският фактор
Оряхово и Козлодуй са дунавски общини — и тук си струва да се отбележи един парадокс. Дунав е потенциален актив: речна инфраструктура, граничен пункт, логистичен потенциал. На практика обаче тези общини не успяват да капитализират географското си положение. ИПИ посочва, че дунавските общини като цяло принадлежат към клъстера с по-сериозни предизвикателства и данните за Враца потвърждават това. Козлодуй е частично изключение единствено поради АЕЦ, а не поради успешно оползотворяване на речния потенциал.
Ниската безработица не е само добра новина
Анализаторите от ИПИ правят важна концептуална бележка, която се отнася пряко и за Враца: ниската безработица не е само успех. Тя е и симптом на свиващ се трудов пазар, в който хората, останали сред безработните, са с все по-труден профил за наемане — ниска квалификация, напреднала възраст или живот в райони с почти нулево търсене на работници.
За Враца, Мездра и Козлодуй ниската безработица вероятно вече се е превърнала в ограничение: работодателите срещат затруднения при наемането на квалифициран персонал, особено в технологично интензивните производства. В същото време за Хайредин, Борован и Оряхово проблемът е диаметрално противоположен — там ниското търсене на труд прави дори наемането на налични работници малко вероятно без нови инвестиции.
Какво следва?
ИПИ посочва две ключови направления на политиката: механизация и роботизация в производството, както и подобряване на качеството на образованието. И двете са правилни на национално ниво, но за общините с 25–34% безработица в област Враца са необходимо, но недостатъчно условие. Там предпоставката е по-базова: привличане на частни инвестиции въобще, изграждане на минимална критична маса от работни места, която да задейства самоподдържащ се процес.
Без целенасочени мерки – данъчни стимули за инвеститори в тези общини, подобряване на пътната инфраструктура, активна политика по заетостта с реално преквалифициране, разликата между Враца и Хайредин едва ли ще се свие. Тя по-скоро ще се задълбочи, защото динамичните общини ще продължат да привличат хора и капитал за сметка на периферията.
Областта с два свята не е природно явление. Тя е резултат от решения – или от липсата им.
Данни: Институт за пазарна икономика, Регионални профили 2025. Коефициентът на безработица отразява дела на регистрираните безработни сред трудоспособното население.