Често районът ни е наричан “див” или “този див Северозапад” и винаги е било странно, че населяващите го индивиди дори се радват на това! Възпяват го в местен фолклор и се закачат помежду си, провиквайки се за поздрав: “Ееееййй дивиоооо…”
Дали това въведение има връзка с историята, която ще разкажа, преценете сами, ама у Северозападо и РЗИ-то проследява болните от пустия ковид горе-долу по същия начин.
Та съседката се тръшна ковидясала и зачака да й се обадят ония важните от Инспекцията, да я посъветват, да я успокоят, и най-вече да разбере от коя дата е заведена, че да й не иде и ден от малката отпусчица, та летото да може да стигне некъде, къде витамин Д нема врачански акцент.
Минаха три дни у търпеливо чакане и ето го заветното обаждане.
Звъни непознат номер, съседката с развълнуван и променен от ковида глас вдига с плахо “Да” и чува заветното:
-“Обаждаме се от РЗИ.”
Второто изречение на здравната инспекторката обаче накарало съседката да са усъмни, дали таа дето говори с нея по телефона не е карала тежко коронавируса и има некъкви остатъчни проблеми…
Та второто изречение звучало по следния начин:
-Търсим Атанас!
– Няма Атанас…
-Значи не е в къщи, а? Да не го криете?!?!
-Не, няма Атанас на този номер.
-А Вие сте?
-Добринка…очаквах да ми се обадите.
-Хмммм … Добринка, един момент.
След няколко минути…:
– А, ето Ви! Добринка и живеете в ж.к. “Дъбника”?
-Не, не живея в ж.к “Дъбника”, живея до Пожарната.
– А, да в ж.к “Дъбника” живее Атанас.
След още няколко минути…:
-Добринка, вие сте с адрес в кв. “Медковец”, нали така?
-Не, от години не съм на този адрес, променена е и адресната ми регистрация, живея до Пожарната.
-А, да и тестът Ви е направен в “Нов медицински център”?
-Не, тестът ми е направен в друга лаборатория.
– Да, сега виждам, че сте подадена на 12-ти.
-Би трябвало да е на 11-ти,
-Е, не знам, лабораторията така го е подала при нас.
-А този един ден какво да го правя? Не искам да взимам отпуска..
-Ми говорете си с личния лекар, ние нямаме отношение.
Добринка тъжно въздъхнала, ама вече била събрала толко врачански майни на ум, че побързала да приключи:
-Сега какво, да се показвам ли през прозореца да махам, че съм си в нас и да приключваме?, попитала съседката.
Оная от РЗИ със сериозен тон й отговорила:
-Аааа, ама ние сме в ж.к. “Дъбника” и търсим Атанас. Кажете точно на кой етаж сте и от кой прозорец ще ни помахате, да можем по-лесно да се ориентираме, като дойдем да ви проверим…
Вече вдигнала кръвното, Добринка обяснила исканото, както и начина, по който ще маха през прозореца.
-Добре, очаквайте обаждане, рекла оная от Инспекцията и тогава задала култовия въпрос:
-А Вие нали не ме лъжете, че сега сте си у Вас, а ?
Съседката, стискайки зъби да не извади дивио Северозапад от себе си й отговорила с краткото “Разбира се”.
За кво ви разказах таа история ли? Ми щото и на мене, като на съседката Добринка ми е писнало от ора, къде не знаат къде са намират, кой търсат, къде го търсат и как го турат после по тия справки, къде и математико на НОЩ не моо разбере как точно са правени.
С поздрав от дивио Северозапад: CHEMTRAILS
И да не забрава накрая да напиша, че снимката е илюстративна, а имената на героите и самите герои са измислени.
