Празнуваме Световния ден на книгата

„Наистина вярвам, че се случва магия, когато четеш хубава книга“- Дж. К. Роулинг

На 9 август се отбелязва Денят на любителите на книги.

Инициативата за провеждането му е американска. Понякога събитието се отбелязва в първата събота на ноември, но по-често е на 9 август. Празникът е за всички, които обичат да четат. По света, на този ден се насърчава и търсенето на любими места за прочитане на книги.

„Книгата е може би най-сложното и великото чудо от всички чудеса , създадени от човечеството по пътя му към щастие и бъдещо могъщество.“ Максим Горкий

В древността, при създаването на писмеността хората от древните цивилизации пишат върху най-разнообразни повърхности от камък, глина, дърво, кора и др. Първите фонетични записи с клиновидно писмо правят шумерите 4000 години преди Христа. Първата азбука пък се появява в Египет. Древните египтяни често пишат своите йероглифи върху папирус – растение, отглеждано по поречието на река Нил.

Първото хранилище на информация, което може да бъде разпознато като книга т.е. с подвързани страници и корица е кодексът. Книгата в познатия ни днес тип кодекс се появява в началото на Средновековието. Тя е съставена от голям брой подобни на тетрадки коли, подвързани заедно. Първоначално всички са писани на ръка върху обработени животински кожи (пергамент). Това е позволило те да се съхранят дълги години и някои от тях са голяма ценност.

„Получих образованието си в библиотеката. Напълно безплатно.“ Рей Бредбъри

Първата библиотека в света е Александрийската. Построена е в началото на III век пр. Хр. в Александрия, Египет. Векове наред тя била едно от най-големите и значителни средища на знания, наука и учение в древния свят. Най-великите умове отивали да учат там и да обменят идеи.

А съдържанието й надхвърляло 700 000 свитъка, които запълвали рафтовете й. 

Една от най-големите трагедии в историята на академичния свят е унищожението й.

Интересен факт е, че Клеопатра прекарвала часове наред в библиотеката. Древните египетски свитъци били изпълнени със знания още от най-ранните дни на цивилизацията.

„Абагар“ е  първата печатна книга на новобългарски език, отпечатана на кирилица и хърватски. Съставена и издадена в Рим през 1651 г. от бъдещия никополски католически епископ Филип Станиславов в чест на легендарния цар Абгар V Уккама. Книгата представлява молитвеник за нуждите на католическата църква в България. От „Абагар“ днес са запазени 17 екземпляра, един от които е в България, в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

В съвремието книгата образно казано вече не е това, което беше, но само на външен вид. Електронното издание носи същото познание, каквото и печатаният му първообраз, макар и да липсват коли, подвързия, приятният аромат на мастилото и шумоленето на всяка преобърната страница.

Каквато и да е книгата обаче, тя е своеобразен свят, който си струва да отворим и да погледнем вътре в него. Струва си, за да се себеопознаем или да докоснем със сетивата си поне една малка част от иначе така широкия свят и огромните времеви пространства, през които е минал.

Дали днес, в Световния ден на книгата или утре ще я свалим от библиотечния рафт, или ще я отворим в мрежата, това няма никакво значение. Най-важното е да се докосваме често до нея, за да приемаме в себе си отраженията на живота такъв, какъвто е описван.