Днес християнският свят се прекланя пред двама от великите Отци на Църквата.
Те просияли един след друг като патриарси на Александрийската църква, но с дейността си придобили значимост за основните догмати на християнството.
Св. Атанасий ( 295- 375), наречен Велики,
е племенник на предишния Александрийски патриарх Св. Александър и още от юношеските си години бил въведен в християнството. Получил блестящо образование и присъствал на историческия Първи Вселенски Събор ( 325 г.), свикан от император Константин Велики. На значимия форум младият клирик имал голям принос за създаване на най-важния за християните текст – Символът на Вярата. Освен това Атанасий победил в диспут опасния за Църквата еретик Арий и така се върнал от Събора като най-известният богослов за времето си.
На следващата година бил избран за Патриарх,
но само след месеци арианите чрез доноси за уж извършени от него престъпления успели да свикат събор и да го свалят от катедра, както и да го злепоставят пред същия император, който го заточил в Галия, боейки се от безредици в размирната Александрия.След смъртта на Василевса неговите наследници на престола върнали патриаршеското му достойнство.
Но борбата между тях и Атанасий продължила и през следващите десетилетия – противниците му на няколко пъти успявали да извоюват неговото осъждане и изгнание. От всичките 47 години на своето епископско служение той прекарал 15 години в изгнание.
Основни догматически съчинения на Св. Атанасий са
Четири слова против арианите (ок. 356–359), посветени на утвърждаването на божествеността на Спасителя. На него приписват и Житието на Св. Антоний, както и множество трактати и коментари към Св. Писание, книги с нравоучителен характер и проповеди. В тези негови съчинения са пръснати най-дълбоки и преливащи от истинска мъдрост богословски и нравствени истини.
Св. Атанасий Велики допринесъл за разпространяването на монашеството в Европа и учението за Боговъплащението.
Св.Кирил – Патриарх Александрийски ( 376-444),също светителствал в бурни за Църквата времена.
Мегаполисът Александрия бил буре с барут за Византийската империя поради етническата си и религиозна пъстрота, както и поради силното влияние на елинистическата наука и култура, които трудно възприемали фанатизма на част от първите християнски общини и враждебността на определен кръг мощни монашески братства, които в многото възникнали безредици се намесвали дори с физическа сила, бранейки единоверците си от еврейски и други погроми.
В тези смутни времена била подпалена и най-голямата светиня на знанието в древността – Александрийската библиотека, и досега битува хипотезата, че това е било дело на екзалтирани християни и монаси, враждебно настроени към езическата философия, проповядваща многобожие и плътски радости.
Александрийските граждани често се бунтували против местната и централна власт и в един от тези конфликти между градоначалника Орест и Патриарх Кирил се намесила на страната на приятеля си Орест
На младата изследователка, която била от детството си запленена от точните науки от баща си – математика Теон, принадлежат няколко открития. Тя била красива, разумна, влиятелна и уважавана дама, която посветила живота си на науката и политиката в името на добруването на съгражданите си. Не само, че не намерила време да се омъжи, въпреки многото кандидати, но останала и девствена.
Поради неспокойното време много от умните хора в Александрия не възприели християнството, защото не успели да се запознаят с него. Не го опознала и Хипатия и лидерството й над тълпата, пред която често държала речи, подразнило християните и между нея и Патриарха се създали напрегнати отношения.
В една от конфликтните ситуации Хипатия била заловена от фанатизирана християнска тълпа, в която преобладавали нитрийски монаси и след мъчения в един от храмовете била умъртвена. Този печален инцидент от историята на Църквата е пресъздаден с голяма доза художествена измислица в касовия филм “ Агора”.
Патриарх Кирил не е бил инициатор за нейното убийство,
но тази хипотеза столетия наред е била тема на няколко изследвания. На Св. Кирил Александрийски се е паднал нелекият кръст да се бори години наред с ереста на Константинополския патриарх Несторий, който е въвел в заблуда голяма част от клира и народа, но с течение на времето благодарение на блестящите доводи на Александрийския Патриарх истината победила и Несторий бил отлъчен от Църквата.
В тази борба са били намесени фактори от византийския императорски двор и Римския папа Целестин (на страната на Кирил), като светителят на Александрия също е трябвало да се защитава, да се дебатира темата на Събор и да бъде задържан под стража.
Св. Кирил Александрийски оставил много съчинения,
в които с яснота и сила излага догматите на християнското учение. Освен писмата, в които той отхвърля мнението на Несторий, най-бележити негови съчинения са: Изяснения на Мойсеевото Петокнижие, на пророчествата на Исаия, на дванадесетте малки пророци, на Евангелията на Йоан и Лука, на посланията, Книга за поклонението с дух и истина, Учението за Света Троица и ортодоксалното учение за Богочовека.
